През 70-те години на миналия век група изследователи в Торонто решават да проверят дали когато хората викат духове сами не предизвикат странните явления, известни от сеансите при разговор с пришълец от отвъдното. Решението им е необичайно: измислят човек, създават му биография и започват да го призовават по време на спиритически сеанси с всички познати ритуали. А после масата започва да се движи, чуват се потропвания и пердетата се веят...
Експериментът „Филип“ е един от най-любопитните случаи в историята на парапсихологията. Той поставя въпрос, който продължава да вълнува много хора и днес. Може ли очакването на едно необикновено преживяване да породи явления, които изглеждат свръхестествени - дори когато всички участници знаят, че духът е измислен?
Раждането на призрака
През 1972 г. членове на Торонтското дружество за психични изследвания започват експеримент под ръководството на Айрис Оуен и с участието на съпруга й Джордж Оуен - изследовател с математическа и генетична подготовка. Целта е да се проучат необичайните физически явления, за които разказват участници в спиритически сеанси: почуквания, движение на маси, гласове и привидно общуване с невидими същества. Вместо да търсят медиум, който твърди, че може да контактува с мъртвите, участниците решават да проверят дали подобни ефекти могат да се появят около една изцяло измислена личност, припомня Psi Encyclopedia.
Така се ражда Филип Ейлсфорд - английски аристократ, който никога не е живял. Участниците в експеримента създават подробна биография на Филип. Той е роден през XVII век, по времето на политическите и религиозните конфликти в Англия. Католик е и поддръжник на краля. Женен е да очарователна жена на име Доротея, но се влюбва в друга жена - циганката Марго. Тя е обвинена в магьосничество и екзекутирана, а след смъртта й Филип се самоубива.
В тази биография има всичко необходимо за класически призрачен разказ: подходяща историческа епоха, забранена любов, предателство, трагедия и чувство за вина. Участниците създават и портрет на Филип, за да могат по-лесно да си представят човека, с когото се опитват да установят контакт. Колкото и правдоподобен да изглежда образът на Филип, всички са наясно, че това е един измислен герой и няма реален исторически прототип.
Една година пъна тишина
Участниците се събират редовно, сядат около маса и се опитват да си представят Филип възможно най-ярко. Медитират, припомнят си биографията му и постепенно изграждат обща представа за неговия външен вид и характер. Минава почти година без резултати. Айрис Оуен предлага на съратниците си да променят подхода си. Вместо да се държат като в транс и да шептят медитационни слова - да се държат по-непринудено. Да си тананикат, да се шегуват и разговарят около масата. Сеансите се провеждали на светло или при цветно осветление, а не в пълен мрак, разказва Psi Encyclopedia, цитирайки откъси от книгата Conjuring Up Philip
от 1976 г.
Ти ли си духът на Филип?
По време на един от сеансите участниците усещат вибрации в плота. Постепенно те стават по-осезаеми, а масата започва да се плъзга по пода. В отговор на въпроса „Ти ли си духът на Филип?“ се чува силно потропване. По стария метод на системата за комуникация с отвъдното - едно почукване означава „да“, две - „не“.
Участниците в експеримента погват духа с въпроси - за всички детайли от измисления му живот. Духът отговаря според регламента, но понякога се чуват и други звуци - нещо като песен и подобие на смях. Масата се накланя на два крака, завърта се, движи се из стаята и според изследователите понякога се повдига от пода. Осветлението примигва. Отговорите на въпросите, които Филип дава, са само в рамките на това, което участниците в експеримента вече знаят за него. Сиреч, съвпада с техните представи за измислената личност.
Психокинеза или несъзнателни движения?
Организаторите разглеждат резултатите като възможно доказателство за психокинеза - предполагаемата способност на съзнанието да въздейства непосредствено върху физически обекти. Джордж Оуен смята, че общото съсредоточаване на участниците върху Филип може да обясни тези ефекти.
Идеомоторен ефект пък означава неволни, често незабележими мускулни движения, които могат да възникват под влияние на очакванията и мислите на човек. Подобен механизъм се обсъжда и при движението на показалците върху дъска за спиритически сеанси или при използването на махало.
Учените, които са скептични към целия проект, изтъкват една важна подробност. При групови експерименти участниците могат неволно да си влияят един на друг, а общите очаквания да определят как те ще интерпретират звуците и движенията. Самият факт, че участниците не осъзнават да предизвикват даден ефект, не доказва, че той има свръхестествен произход, пише iflscience.com.
През 1976 г. Айрис Оуен и Маргарет Спароу публикуват книгата Conjuring Up Philip: An Adventure in Psychokinesis, в която представят експеримента и своята интерпретация на резултатите.
Случаят продължава да се обсъжда, защото се намира на границата между психологията, груповите преживявания и парапсихологията. Той не доказва съществуването на призраци. Но пък става ясно, че един измислен персонаж може да придобие психологическа реалност за групата. Хората могат да започнат да се отнасят към създаден от тях образ като към своеобразен участник в общото преживяване.
