СУПЕР звезди!

Емил е роден в Рим, но израства в София, а по-късно се мести във Варна. Когато идва време да избира пътя си в живота, първо се спира на физиката – приет е в Софийския университет с идеята един ден да специализира астрономия. Когато е във втори курс обаче разбира, че има и друго дарование, след кратък размисъл се прехвърля в Националната музикална академия със специалност „Оперно пеене“. После професионалното развитие като тенор го води до знаменити сцени като миланската „Ла Скала“, виенската „Щаатсопер“, „Ковънт Гардън“ в Лондон, Метрополитън опера. Работи със светила като Клаудио Абадо и Райна Кабаиванска. Превръща се в световно име на сцената. 

Велимир също кандидатства, за да следва физика, но балът му се оказва недостатъчен. Приет е в Минно-геоложкия университет и започва да изучава като минен инженер разработването  на подземните богатства. Днес управлява водеща фирма за добив, преработка и търговия на скални материали.

Което трябва да стане, става. Единият допълва вечността на Вселената с тази на музиката; другият - от небето се насочва към дълбините на Земята в перфектен баланс, доколкото и тя като космическо тяло си е част от Вселената.

Двамата още като деца са правили с подръчни средства първите си телескопи, за да гледат през тях Луната и Юпитер, търсили са литература, интересували са се. „Когато бях на 9 години, направих първия си „телескоп“ от леща за очила и обектив на руски театрален бинокъл“, спомня си Емил. После всеки от тях развива космическото си хоби, купуват си професионална техника... и е време да се срещнат.

През лятото на 2010 г. оперният певец и минният инженер, влюбени в нощното небе, се засичат в меката на българската астрономия – обсерваторията „Рожен“. Разбират, че вървят успоредно по еднакви пътища и решават да обединят усилията си. „Някак изведнъж контактът се получи, оказа се, че интересите ни са много сходни, бързо се сприятелихме и започнахме да се събираме на „Рожен“, спомня си Велимир. Цели две години всеки месец между април и ноември двамата са за по 10-ина дни на „Рожен“. Общо взето, както много други хора ходят за риба. Избират безлунни периоди, за да могат да наблюдават и снимат дълбокия Космос. Емил пътува от Варна, Велимир от София,  изваждат техниката си – общо около 150 килограма високи технологии, започват да я монтират няколко часа, после я настройват (професионално казано - юстират) към Полярната звезда. Задават правилните параметри, така че веднъж „уловен“, обектът да бъде правилно проследяван – всички сме виждали „размазаните“ звезди, когато снимката е направена с дълга експонация. Двамата любители снимат около седмица и после следва обратното, с часове прибират телескопите, преди всеки да се върне към ежедневието.

Така през май 2011 г. решават да опростят нещата – купуват здрави автомобилни покривала, найлони и веднъж монтирали техниката, прибират единствено камерите и всеки месец се връщат, пестейки времето за сглобяване и настройка. 

После Велимир спонтанно предлага на съмишленика си: „Слушай, защо не вземем да построим два купола, да приберем цялата техника вътре и да я направим управляема?“.

Разбира се, първо всичко им се струва сложно, но мечтата е толкова близо. А и получават нужното съдействие от директора на Института по астрономия към БАН проф. Таню Бонев и от този на Националната астрономическа обсерватория – д-р Никола Петров. Всички нужни средства дават Емил и Велимир, а мястото за работа осигуряват от „Рожен“. Двамата дълго избират какви да са куполите, спират се на полски вариант и... така се ражда обсерваторията „Ирида“!

Сигурно знаете, това е името на богинята на дъгата от гръцката митология. В случая обаче има и друго значение, за което ви загатнахме – съпругите на двамата ентусиасти се казват съответно Ирина и Даниела и названието на обсерваторията е своеобразен начин да им благодарят за разбирането към честото отсъствие от любов към звездите.

Официалната рождена дата на „Ирида“ е 24 октомври 2012 г. Тогава се прави първата снимка, която на професионален жаргон наричат символично „първа светлина“. 

Двата купола са с диаметър по 3 метра, собствениците им решават да изберат най-модерното на пазара, така че да не се налага скоро да го обновяват. По този начин се сдобиват с напълно автоматизирани системи за наблюдение, цялата техника вътре се управлява дистанционно. Насочването на телескопа, синхронизирането с небесното въртене, самите снимки – всичко се координира от компютър в купола, който е свързан с интернет. Така извършват наблюденията си от Варна и от София. Цялата установка се включва и изключва дистанционно, сензорите изпращат постоянно данни и двамата разбират кога небето е достатъчно безоблачно, не вали сняг или дъжд, за да могат да отворят куполите. В тях има и електрически печки, които също се включват от компютъра, така че при нужда да бъде стопен натрупалият се отгоре сняг.