Вкусовите рецептори ни служат не само за наслада по време на хранене, но и ни пазят от потенциани заплахи. Благодарение на тях сме способни да раграничим вкусната храна от вредни занас вещества. Също така те са неизменно свързани с емоциите и чувствата. Горчивият и киселият вкус например сигнализрат за опасност за здравето и ни подканват да решим дали да помем риска и да преглътнем или да играем на сигурно и да изплюем разпозната като потенциално опасна за тялото хапка. Тази еволюционно обусловена взаимовръзка подтиква британски учени да проверят, дали определени вкусови усещания могат да повлияят готовността ни да поемаме рискове.
И реално се оказва, че приемането на кисела напитка, приета преди началото на игра, повлиява поведението на участници в експеримент в посока поемане на повече рискове. Провелите експеримента учени вярват, че хора, страдащи от силен страх или депресии биха могли да извлекат реални ползи от хранителна добавка, която стимулира вкусовите рецептори за кисело, казват учените пред специализираното издание „Сайънтифик репортс“.
„Поемането на рискове е част от нашия живот. Ако имаме склонност да ги избягваме на всяка цена, се лишаваме от възможността да придобием нови умения, както и да развием способността да се справяме с нови ситуации“ – пишат Чи Тан и Мариана Обрист от университета в Съсекс в Брайтън, Великобритания. Техните изследвания показват, че консумацията на
кисели вещества могат да помогнат на свити и плашливи хора да се възползват пълноценно от шансовете на живота.
Заедно със своята защитна функция при храненето сетивото за вкус е пряко обвързано с емоциите, конкретнос чувството за поощрение или наказание. Дори нещо повече, по-раннни проучвания показват, че различните вкусове влияят непосредствено на два важни мисловни модела:
киселият вкус стимулира аналитичното мислене, докато сладкият и горчивият – бързите интуитивни решения.
В първия експеримент са участвали 70 мъже и жени, всичките британци, на средна възраст 25 години. Първоначално ръководителите на проекта определят готовността за поемане на рискове на всеки един от участниците посредством психологически тестове. Оценени са фактори като склонност към пътешествия и авантюри, импулсивност, пасивност, внимание, самоконтрол и др. Непосредствено преди експеримента всеки участник изпива 20 мл течност с грочив, кисел, сладък или пикантан вкус. Както изисква протокола при всеки подобен експеримент, част от участниците служат за контролна група. Те получават 20 милилитра минерална вода.
След приема на съответната напитка, раздадена на случаен принцип, готовността за поемане на рискове на участниците е измерена посредством компютърна игра. Задачата на всеки е с помощтта на мишката да надуе появяващ се на монитора балон възможно най-много. С всяко следващо кликване балонът се надува все повече, докато в един момент се пръсва. На участниците е предоставен изборът да се откажат в определен от тях самите момент, като колкото по-голям е балонът в края на играта, толкова повече пари получават за участието си в експеримента. Ако балонът се спука, участникът си тръгва с празни ръце. Колкото по-голям е броят на кликванията с мишката при не експодиралите балони, толкова по-висока е готовността за поемане на рискове, тъй като всяко следващо натискане на мишката повишава рискът от спукване, следователно от загуба на печалбата.
Участниците реагират еднакво на вкусовете на напитките, без значение от темперамента им по природа.
Киселият вкус, в сравнения с контролната група, пила минерална вода, води до по-рисково поведение. Тук средният брой кликове за неспукан балон е 39. При всички други вкусове броят е между 20 и 30. Пилите сладка или пикантна напитка поемат по-малко рискове от тези на вода. Горчивите и солените напитки не оказват влияние върху поведението на играчите. Учените повтарят експеримента и с друга група, този път виетнамци, и получават сходни резултати. Целта е да се провери дали вкусовите навици на различните култури са от съществено значение. Оказва се, че реакцията е универсална. Също така резултатите показват, че киселият вкус има еднакъв ефект както при по-скоро интуитивно действащи хора, така и при силно аналитичните личности. Следващи проучвания ще трябва да докажат, дали диета със засилено съдържание на кисели храни би могла да има траен ефект връху склонността към поемане на рискове и по-този начин да понижи склонността към страх.