Змия пази златното съкровище от Свещари

Проф. д.и.н. Диана Гергова е сред най-изтъкнатите археолози траколози у нас. Завършва История и археология в СУ „Св. Климент Охридски“ и дълги години работи в Националния археологически институт с музей при БАН. Професор е по археология в Държавния университет в Жешув, Полша. През 2001 г. е отличена с наградата „Жена на годината“ в областта на археологията и бизнеса на Американският биографичен институт. Член е на престижни национални и международни организации, сред които управителния съвет на националния комитет на ИКОМОС – ЮНЕСКО, Научния комитет по погребална археология – Браила и Световния археологически конгрес. Автор е на няколко книги и над 200 научни статии.
Проф. Гергова е дългогодишен ръководител на разкопките в Националния резерват „Сборяново“. Именно там през ноември 2012 г. тя открива забележителното Златно съкровище от Свещари: златни накити и аксесоари с общо тегло над 1800 гр. Предметите са изработени с изключително майсторство и чувство за красота. Сред тях има пищно украсена диадема, четири златни гривни, пръстен с изображение на Ерос, както и елементи  от конска сбруя, сред които начелник със скулптирана  конска глава, многобройни  апликации със скулптирани глави на богини, Предметите са били увити в златотъкан плат, нишки от който също са открити при разкопките. Златните дарове са били в дървено съндъче, положено в короната на вековен дъб, до който се е намирала гробницата на прочут гетски владетел от втората половина на 4 в. пр. Хр. , най- вероятно  Котела – съюзник на Филип II Македонски и негов тъст - дал дъщеря си Меда за следваща съпруга на Филип след майката на Александър - Олимпиада. Всичко това – гробницата, дървото и самото съндъче със златното съкровище – е било затрупано чрез поредица от насипвания, за да се оформи самата могила като забележително ритуално съоръжение без аналог по нашите земи. За самата археоложка това е едно от най-ценните и важни открития, изстрадано и чакано в продължение на цели двадесет години. По собствените й думи съкровището от Свещари напомня на мита за аргонавтите, според който златното руно също е било в короната на дърво и охранявано от змей. При златото от Свещари пък присъства змия, и то не митична, а съвсем реална, като при това се появява на два пъти – една необикновена случка, която и до днес остава обгърната в тайнственост. Привлечени от змийската следа, помолихме проф. Гергова да ни разкаже повече.


Диана Гергова: Моето преживяване е много странно. Ако искаш да измислиш такава история, не можеш да я измислиш, но тя се случва наистина. Беше през 2012 година, на 6 ноември. Това беше една много щастлива година за мен, в която всички бяха с мене: и боговете, и хората, животните. Моята мечта – да довърша проучването на Голямата Свещарска могила, която още наричаха Омуртагова, защото се предполагаше, че е  може би  е  могилата, спомената в Омуртаговата колона от църквата Св. Мъченици във В. Търново започваше да се сбъдва. Бях започнала да работя по нея преди 20 години, но поради липса на средства се налагаше да работим с прекъсвания. И чак през есента на 2012 с помощта на г-н Симеон Пешов, президентът на Гравболгарстрой, получих  достатъчно мощна техника, с която за кратко време да стигна до центъра на могилата и да проверя нейната стратиграфия. Могилата е висока около 20 метра и трябваше да копаем доста. Копаехме под наклон, защото това е голяма височина, не можеш да копаеш вертикално – ще се срине.
А докато копаеха, високо в профила се очерта едно светло петно. И те казват: „Какво е това светло петно?” Обясних: „То трябва да се почисти по-внимателно, но първо ще направим снимки на профила”. И на другата сутрин, към осем и половина – девет, минаваме с уреда покрай този профил, където е петното. Аз накарах багериста да държи латата, направихме снимки и се връщаме обратно. И изведнъж аз виждам долу на земята златни предмети. И сега, втори път се разтреперих, понеже много добре знам, че теренът е чист. Няма петно, няма очертания нито на гробница, нито на яма – нищо! Откъде е това?! Беше голям шок! Защото ти наблюдаваш, гледаш и изведнъж – не можеш да разбереш откъде са тези злата! А те са се появили буквално 20 минути, след като ние сме минали оттам! И аз поглеждам нагоре и виждам, че те падат от това петно.
ДГ: Има го във фолклора, но аз го видях пред себе си.
ВБ: Само че змията не ви е изгонила, а сякаш ви е помогнала.
ДГ: Тя ми помогна, да. За мен това е загадка. Този насип беше под наклон, около 10-15 метра. И змията пълзеше право към мене. Не знам дали искаше да ми каже нещо… Но това е някаква енергия, която ни е обединила всички за една кауза.
А аз отворих след това да видя какво пише за змиите. Освен че са пазителки на златото, освен че са стопани, но се оказа че има и едно поверие: „ако срещнеш змия, ще има промяна в живота ти”. Аз го извадих от интернет, разбира се, понеже не съм фолклорист, нито зоолог (смее се). И ми стана много интересно, защото някак си за мен се оказа вярно. В моя живот тогава се случиха толкова много странни неща и змията беше част от всичко. Много удовлетворение ми даде тази змия.