Наука7 януари 2019

Какво се очаква да открие китайската сонда на тъмната страна на Луната?

Целта е да вземе проби от почвата, да отгледа успешно растения и да открие следи от Големия взрив

Когато погледнем към Луната при пълнолуние, единственото, което виждаме, е така нареченият „човек на Луната“, който всъщност е плод на въображението ни.

Колкото до тъмната страна на Луната, учените вярват, че там се скрие ключът към разгадаването на мистерията относно нейното образуване и история. Мисията на китайската сонда Чанъе-4 може да доведе до нови разкрития за катастрофалния сблъсък, чрез който тя се е образувала и да разкрие какъв е произходът на водата, която е открита в голямо изобилие в лунната почва.

„Далечната страна“ на Луната е позната и като нейната тъмна страна, въпреки че не е по-тъмна от видимата й страна. Тя получава същото количество светлина от Слънцето, както и тази част на Луната, която е към Земята. Понеже обаче Луната се върти на своята ос със същата скорост, с която обикаля Земята, едната част от нея остава винаги в сянка.

Едва през 1959 година, когато са излъчени първите снимки на далечната страна от Луна 3 (космическият апарат, изстрелян от СССР), стават очевидни различията между двете страни. Далечната страна е белязана от повече кратери и изглежда, че лунните морета от втвърдена лава липсват. Точно те са причина за тъмните форми, които образуват лицето, което виждаме от Земята.

Учените смятат, че в резултат на астероидите, които са се удряли в повърхността на Луната някога, масивни количества лава от видимата й страна са изпълнили образуваните кратери, като по този начин са ги скрили от поглед. А на далечната страна, поради по-малкия поток от лава, голяма част от древните удари са останали непроменени. Най-старият, голям и дълбок такъв кратер е Айткен, където Чанъе-4 е позиционирана за проучвания.

Тестването на състава на почвата ще помогне да се намалят теориите относно начина, по който Луната се е образувала и произхода на Слънчевата система.

Друг резултат от мисията ще са първите астрономически наблюдения от тъмната страна на Луната, смятана за изключително привлекателна точка, тъй като оттам могат да бъдат контролирани радиовълните, които идват от дълбокия Космос. Докато астрономите, които работят със земните радиотелескопи, трябва постоянно да се борят с електромагнитни смущения, резултат от човешката дейност, като късовълново радиопредаване, морска комуникация, телефонни и телевизионни сигнали. Далечната страна на Луната е защитена от тези сигнали, затова е по-лесно да бъдат уловени дори и бледи следи, останали от Големия взрив. Същите следи, разпръснати из Космоса, могат да ни помогнат да разберем как всъщност Вселената се е издула с невероятна скорост за една трилионна част от секундата след Големия взрив.

Една от теориите относно изобилието на вода в лунната почва е, че то е резултат от взаимодействието на слънчевия вятър (поток от заредени частици, включително и водород) и минералите в почвата, съдържащи кислород.

„Хората се опитват да възпроизведат този процес в лабораторни условия, но е много трудно да бъде направен правилно“, казва Мартин Вийсер, изследовател в Шведския институт за космическа физика. Той също така отговаря за инструмент, който е на борда на Чанъе-4, чиято цел е да измери как слънчевият вятър взаимодейства с лунната повърхност. „Единственият начин това да се направи, е просто да се отиде на лунната повърхност и да се провери там. А Чанъе-4 се намира на перфектното място за тази цел.“

От голямо значение е да стане ясно как водата се образува и разпространява в лунната почва, за да може да бъде създаден по-устойчив аванпост на Луната. Количеството не е голямо – място с големина 10 кв.м. може би съдържа количество колкото една чаша – но събирането му може да се окаже по-евтино от това да се пренесе вода от Земята.

Апаратът притежава и мини парник, който има за цел да установи дали картофи и цъфтящи растения от вида Arabidopsis, мога да виреят на Луната.