
Колкото до тъмната страна на Луната, учените вярват, че там се скрие ключът към разгадаването на мистерията относно нейното образуване и история. Мисията на китайската сонда Чанъе-4 може да доведе до нови разкрития за катастрофалния сблъсък, чрез който тя се е образувала и да разкрие какъв е произходът на водата, която е открита в голямо изобилие в лунната почва.
„Далечната страна“ на Луната е позната и като нейната тъмна страна, въпреки че не е по-тъмна от видимата й страна. Тя получава същото количество светлина от Слънцето, както и тази част на Луната, която е към Земята. Понеже обаче Луната се върти на своята ос със същата скорост, с която обикаля Земята, едната част от нея остава винаги в сянка.
Учените смятат, че в резултат на астероидите, които са се удряли в повърхността на Луната някога, масивни количества лава от видимата й страна са изпълнили образуваните кратери, като по този начин са ги скрили от поглед. А на далечната страна, поради по-малкия поток от лава, голяма част от древните удари са останали непроменени. Най-старият, голям и дълбок такъв кратер е Айткен, където Чанъе-4 е позиционирана за проучвания.
Друг резултат от мисията ще са първите астрономически наблюдения от тъмната страна на Луната, смятана за изключително привлекателна точка, тъй като оттам могат да бъдат контролирани радиовълните, които идват от дълбокия Космос. Докато астрономите, които работят със земните радиотелескопи, трябва постоянно да се борят с електромагнитни смущения, резултат от човешката дейност, като късовълново радиопредаване, морска комуникация, телефонни и телевизионни сигнали. Далечната страна на Луната е защитена от тези сигнали, затова е по-лесно да бъдат уловени дори и бледи следи, останали от Големия взрив. Същите следи, разпръснати из Космоса, могат да ни помогнат да разберем как всъщност Вселената се е издула с невероятна скорост за една трилионна част от секундата след Големия взрив.
Една от теориите относно изобилието на вода в лунната почва е, че то е резултат от взаимодействието на слънчевия вятър (поток от заредени частици, включително и водород) и минералите в почвата, съдържащи кислород.
От голямо значение е да стане ясно как водата се образува и разпространява в лунната почва, за да може да бъде създаден по-устойчив аванпост на Луната. Количеството не е голямо – място с големина 10 кв.м. може би съдържа количество колкото една чаша – но събирането му може да се окаже по-евтино от това да се пренесе вода от Земята.