Тръгваме към Луната и Марс, но Земята е нашият дом

При тазгодишното издание фокусът беше върху темите за Космоса, климатичните промени и кръговата икономика. Беше излъчен филмът „Тома Песке - космическият пратеник“ за френския астронавт Тома Песке, прекарал 6 месеца на Международната космическа станция от ноември 2016 г. Филмът разказва за всекидневния живот на станцията и  научните експерименти, провеждани там. Зрителите имаха възможност да съпреживеят вълнението на Песке при излитането към МКС, престоя там и особено при излизането му в открития Космос.

След филма се проведе дебат с френските астронавти Клоди и Жан-Пиер Еньоре, българския космонавт Александър Александров и проф. Йорданка Семкова от Института за космически изследвания и технологии към БАН. Предлагаме ви най-интересните акценти от дискусията, свързани с приноса на България към космическите изследвания, плановете за мисии до Луната и Марс и предизвикателствата пред космическото бъдеще на човечеството.

Клоди Еньоре е специализирала в невронаука, космонавтика и политик. Обучава се в Звездния град в Русия, като прави своята първа космическа мисия през 1996 г., за период от 16 дни на борда на космическата станция „Мир“. Втората й мисия е от 10 дни на борда на Международната космическа станция през 2001 г., като става първата европейска жена, която я е посетила. След космонавтиката тя преминава в сферата на политиката. Била е делегиран министър по въпросите за научните изследвания и новите технологии, делегиран министър по европейските въпроси, съветник на генералния директор по въпросите за европейската космическа стратегия към ЕКА, както и главен изпълнителен директор на Universcience. В момента тя е специален съветник на генералния директор на Европейската космическа агенция.

Жан-Пиер Еньоре е инженер, командир летец-изпитател и космонавт. Обучаван е в Звездния град в Русия през 1990 г. и е имал две мисии към станция „Мир“. Първата му мисия като резервен член на екипажа е през юли 1993 г. Следващата е през 1999 г. с продължителност от 6 месеца. По време на полета Еньоре провежда космическа разходка извън станцията. След завръщане от полета е назначен за ръководител на Дирекцията за космонавти на Европейския космически център (EAC) в Кьолн. А през 2003 г. става старши съветник на директора на Европейската космическа агенция по въпросите за програмата за ракетите "Союз".

Александър Александров е вторият български космонавт, летял на борда на космическия кораб „Союз“. Завършва Висшето военновъздушно училище. През 1979 г. преминава подготовка за полет в Космоса по програмата „Интеркосмос” като борд-инженер на космическия кораб „Съюз“ и орбиталната станция „Салют-6“. Полетът е през юни 1988 г. с продължителност 10 дни. Александров провежда множество експерименти, свързани  с космически технологии, медицина и биология; космическа физика и астрофизика; дистанционно изследване на Земята от Космоса.

Проф. Йорданка Семкова е доктор на физическите науки и професор в Института за космически изследвания и технологии към БАН. Специалист е в областта на космическото приборостроене, слънчево-земната физика и изследването на радиационните условия в космоса. Участвала е в множество проекти в България и чужбина, сред тях „България 1300“ и „Интербол“. През 2011 г. тя е един от ръководителите, които са работили над апаратурата „Люлин-Фобос“, която е изведена в Космоса с международна автоматична станция за изследване на Марс.

Какви са ползите за обикновения човек от изследванията на Космоса?
Жан-Пиер Еньоре: Всеки гражданин ползва спътникова връзка с телефон или като иска да разбере какво ще е времето утре. Данъчните се интересуват от снимките на Земята, за да очертават парцелите, които съответстват на съответни данъци. Макдоналдс разглежда Земята, за да разпредели своите ресторанти там, където им се струва най-удачно. Засега бизнесът се развива основно в областта на телекомуникациите за предаване на данни, телефони, телевизия, те са с най-големи обороти. Спътниците, които се експлоатират от Люксембург, който има специален икономически модел за използване на Космоса, са с оборот на по-голяма стойност, отколкото изстрелването на една ракета.
Има и дружество, което в момента развива самолет за суборбитални полети, това са полети не чак в космическа орбита, но над атмосферна орбита и с билети за около 200 000 долара.
Тези изследвания са много важни и от психологическа гледна точка. Ще обясня защо: Възможно е да е имало и условия за живот на Марс, за да се проучи това, е интересно да се осъществи експедиция до там - нещо което изглежда изключително трудно в момента. Но нека припомня и изказването на Кенеди преди 50 години, в което той каза, че „преди края на десетилетието един екипаж ще отиде на Луната и ще се върне жив и здрав, а това правим не защото е лесно, а защото днес ни се струва невъзможно“. Точно това е много важно от психологическа гледна точка - някои неща, които ни се струват абсолютно невъзможни, стават възможни и реални. И когато се сблъскаме с такива огромни проблеми като опазването на околната среда е важно да умеем да мислим така.
Клоди Еньоре: Децата имат нужда да бъдат вдъхновявани, това е един от резултатите от космическите мисии. Науката и икономиката са мотивация и мотор. Но да научиш хората да мислят по друг начин и да намерят други решения за бъдещето, е не по-малко важно.