Наука7 март 2019

Животът на Галапагос формира нови видове

Преди 187 г. Дарвин попада на острова и е шокиран от многообразието на фауната

Арката на Дарвин в архипелага Галапагос

Преди 187 г., през пролетта на 1832 г., 23-годишният англичанин Чарлз Дарвин, естественик на кораба „Бийгъл“ — военен бриг, изпратен от Лондонското адмиралтейство на околосветско пътешествие — влиза в една гора в околностите на Рио де Жанейро. Само за един ден от един малък участък той събрал 68 различни вида малки бръмбарчета. Удивило го съществуването на толкова различни видове животни, принадлежащи към един род. При това той не ги търсил специално. Ето защо записал в дневника си: „Само представата за размерите на един пълен каталог е достатъчна, за да наруши душевното равновесие на ентомолога.“ По негово време било общоприето, че всички видове са неизменни и че всеки от тях е бил създаден поотделно и самостоятелно от бога. Дарвин съвсем не бил атеист — да не забравяме, че е получил степен по богословие в Кембридж — но той бил дълбоко озадачен от това огромно разнообразие от форми. Това пише в книгата си „Животът на земята" знаменитият британски учен Дейвид Атънбъро. Да си припомним шока на младия Дарвин през интерпретацията на най-значимия любител на природата.

Според Атънбъро „Бийгъл“ малко по-късно се спуснал на юг покрай източния бряг на Южна Америка, заобиколил нос Хорн и отново тръгнал на север покрай бреговете на Чили. След това експедицията стигнала архипелаг Галапагос, отдалечен на 600 мили от континента. Дарвин разсъждавал много за произхода на видовете, защото се сблъскал с шокиращо многообразие. Островните животни били сходни с тези на сушата, но се различавали в детайлите.

Кормораните на Галапагоските острови били с толкова закърнели крила, че изобщо не можели да летят.

Игуаните на континента се катерели по дърветата и се хранели с листа, но на островите ядяли водорасли и висели по скалите над прибоя, вкопчени в тях с необикновено дълги, яки нокти.

А също и костенурките — много подобни на тези от континента, но неколкократно по-големи от тях, истински гиганти, които спокойно можели да бъдат яздени от човек.

„Английският вицегубернатор на Галапагос разказал на Дарвин, че дори между отделните острови на архипелага има различия: на всеки от тях костенурките се отличавали по нещо, така че можело да се разбере от кой остров произхождат. При онези, които живеели на сравнително влажни острови с ниска растителност, предният край на бронята точно над врата бил леко извит. Но костенурките от безводните острови, които, за да достигнат храната си — листа и кактусови клонки, — трябвало да протягат глава, имали много по-дълги шии, а предната част на бронята им била с по-голяма извивка, за да могат да протягат врат почти вертикално." - пише Атънбъро.

У Дарвин се породило съмнението, че видовете не са неизменни. Ами ако те могат да се превръщат един в друг? Може би преди хиляди години птици и влечуги от южноамериканския континент са достигнали Галапагоския архипелаг върху салове от растителност, които реките изхвърлят в открито море. А веднъж озовали се там, те са се променяли, поколение След поколение, за да се приспособят към новите си домове, докато са се превърнали в днешните видове.