Изследователи твърдят, че в такива ситуации те показват различна мозъчна активност. Д-р Стивън Браун, авторът на проучването, споделя, че когато актьорите играят „сякаш потискат себе си и ролята ги обладава.“
15 актьори взимат участие в експеримента. Участниците са главно театрални студенти. За проучването те преминават подготовка за Шекспировите роли Ромео и Жулиета. Докато са в роля те отговарят на различни въпроси. След това са извикани в лаборатория, където мозъците им са подложени на редица експерименти.
Всеки актьор трябва да отговори на различни въпроси от 4 различни перспективи. На някои отговарят от своята собствена гледна точка, на други трябва да се поставят на мястото на близък приятел, а пък за трети са длъжни да влязат в роля като Ромео или Жулиета.
Четвъртата предпоставка е за артистите с канадски акцент да отговарят от своята собствена гледна точка, но с британски акцент.
Резултатите разкриват, че разликите в мозъчната активност зависят от тестваните сценарии от различните перспективи. Забележително е, че когато актьорите са в роля, те използват заключения направени за техния герой.
Когато отговарят на въпроси от перспективата на Ромео и Жулиетa и от собствена гледна точка, влезли в роля те проявяват повишена активност в мозъчната част прекунеус, която е отговорна за съзнанието и вниманието на човека. Това се получава, защото артистите се налага „да разделят своето съзнание“, за да успеят да влезнат в ролята на друг човек, но и същевременно да съхранят своята същност.
Според проведеното проучване , когато са в роля, актьорите показват част от себе си, която не биха проявили при други обстоятелства.