Наука28 май 2019

60-те нови спътника на Илън Мъск ще затруднят работата на наземните радиотелескопи

Към днешна дата на околоземна орбита се намират 5162 обекта

60-те спътника, пуснати преди дни в рамките на проекта на Илън Мъск Starlink за осигуряване на глобален достъп до високоскоростен интернет, могат да затруднят астрономическите наблюдения, които се извършват с наземни радиотелескопи.

В такива условия на пренаселена околоземна орбита, учените се надяват само на строителството на радиотелескопи върху обратната страна на Луната. Освен това, космическите апарати, чийто брой ще нарасне в близко бъдеще до над 10 хиляди, увеличават риска от развитие на синдрома на Кеслер, пише изданието Science Alert. Синдромът на Кеслер е момент, когато заобикалящият ни космически боклук ще направи близкия Космос негоден за използване.

По думите на астронома Алан Дафи от Университета Суинберн в Австралия, има методи, които позволяват маскирането на спътниците, за да не замърсяват те изследователските данни. Оптичните телескопи, които следят астероидите - Pan-STARRS, автоматично премахват орбиталните апарати от снимките. Радиотелескопите работят на радиочестоти, свободни от спътникови системи като GPS, които в противен случай биха били „ослепително ярки” за астрономическото оборудване.

Към днешна дата на околоземна орбита се намират 5162 обекта. От тях функционират около 2000. В рамките на проекта Starlink е планирано пускането на 12 хиляди спътника. По мнението на Дафи това може да е краят на наземните радио- и микровълнови телескопи. Хората няма да могат да наблюдават никога повече от Земята реликтово излъчване или сигнали от нововъзникващи звезди. Обаче ученият признава, че общочовешката полза от високоскоростния интернет като цяло ще превиши загубите на астрономите.