Десислава Попова: Нуждаем се от истинска среща със себе си

Десислава Попова е магистър психолог, член на Дружеството на психолозите в България. От осем години работи с клиенти като консултант, а от четири и като практикуващ психотерапевт. Специализира в областта на индивидуалната и груповата терапия и в консултирането на двойки по пътя им към хармония във взаимоотношенията. Завършила е четиригодишно сертифицирано обучение към българския институт по гещалт терапия, сертифициран терапевт към Европейската асоциация по гещалт психотерапия. В момента преминава през четиригодишно обучение за супервайзър към Украинското гещалт съобщество. Обучена е и в специфичния метод за преработване на травми ЕMDR терапия, който ползва при необходимост. Повече за Десислава Попова можете да научите от интернет страницата ù www.peace-of-mind.info или да се свържете с нея на телефон 0898 677 727.

- Гещалт подходът е еклектичен, събрал е идеи от различни философски направления. На мен ми харесва това, че се работи в автентична терапевтична връзка, през погледа на настоящето. Терапевтът присъства в контакта такъв, какъвто е, жив, естествен и не е нужно да бъде в позиция на всезнаещ или емоционално недостъпен. Харесва ми феноменологичният подход, при който просто се описват някои наблюдавани явления, без да им се прикачва съответен смисъл. Той се оставя на клиента. Например, докато говори човек нещо тъжно и си стиска юмрука, терапевтът може да попита: „Виждам, че си стискаш юмрука, какво значи това за теб?“. Така стимулира другия сам да открие смисъла, да свърже съответно емоцията (гнева) с конкретната история.

- Работата като психотерапевт ми носи удовлетворение - срещата с всеки човек ме обогатява, прави ме по-земна. Радвам се, когато виждам положителна промяна в хората. Аз се старая да съм колкото ми е възможно изцяло потопена във всяка сесия, с всеки човек. За мен е важно да работя с хора, с които се получава контакт, чувствам свързване. Не вземам клиенти, ако усещам, че не мога да бъда искрена и открита с тях. Това е принципно положение за мен.

- Ако погледнем на човешкия опит през перспективата на неговите преживявания, колкото повече от тях той е успял да завърши докрай, да интегрира като част от себе си, толкова по-здрав душевно е. Когато има много моменти от личната история, спомените за които са съпроводени със силно негативни емоции и дори отричане, забравяне и всякакви избягвания от темата, тогава това затруднява свободния достъп до потенциала, за който спомена. Човешката психика е изключително изобретателна в намиране на методи за „избягване“ на неприятни и неудобни неща. От пълното отричане на болката, забравяне и измисляне на всевъзможни причини за това, което се случва, до отчуждаване, отдръпване, омаловажаване, дейности, с които се разсейваме и т.н. Те не са непременно лоши, но ако се случват, без да знаем за тях, ако са автоматичен и единствен отговор на ситуацията, тогава са ригидни. Психотерапията води човек към гъвкавост, към разбиране и творческа възможност да избира.

Особено важно за човек е да разгледа и осмисли ситуациите, които се повтарят в живота му, или според гещалт терминологията „незавършените гещалти“. Много от тях носим като незавършени задачи на детското развитие и повтаряме цял живот, без да си даваме сметка за това. Например, ако човек в детството си не е получил достатъчно фрустрация и едновременно с това достатъчно поддръжка, той не успява да се отдели от симбиотичната връзка с майката (или важния възрастен), да изгради автономност, независимо дали закрилата или фрустрацията са били в излишък. Тогава, в зрелия си живот, той ще се стреми да възстанови тази връзка на сливане с партньора си и ще бъде склонен към формиране на зависими отношения, които са изпълнени с драматизъм и страдание.

- Автентичните, истински отношения, които се формират в защитеното терапевтично пространство. Те са почвата, основата, която поддържа и подпомага всички други аспекти в терапията - разглежданите теми, проблемите, затрудненията. Независимо дали сесията ще протече под формата на разговор, или ще се ползват допълнителни методи, внасящи яснота в преживяването - рисунки, работа с въображение, упражнения за телесно осъзнаване, ролеви диалози и движения, работа със сънища.

- Психосоматиката е интересно явление, при което в тялото на човек се появяват болестни симптоми или истински болести вследствие на психологични трудности. Има хора, които са склонни да избягват преживяването на вътрешните си конфликти и да ги прехвърлят върху тялото напълно несъзнателно. Така тялото „отразява“ противоречията, „преживява“ неудобните емоции, поема товара върху себе си. Вместо да преживее тревога например, човек го заболява стомах. Или ако не може си позволи гневна реакция, вдига кръвно. И така симптомите говорят за неизказани чувства, вътрешни конфликти, „замръзнали“ травмиращи спомени. Когато те биват разбулени и извадени на повърхността, постепенно изчезват. Тук искам да отворя задължителната скоба, че винаги първо трябва да се изключи органичната причина.

- Полезна е при житейски затруднения, конфликтни, преживени травматични събития, загуби, раздяла, сложност във взаимоотношенията, ниска самооценка, депресия, тревожност, паникатаки, ОКР, страхове и във всеки случай, при който човек иска да надникне повече в себе си. Все повече хора използват психотерапията за разкриване на нови аспекти, развитие на потенциала си. Това е вълнуващ път на самопознание, подобряване качеството на живот, развиване на устойчивост, способност за осъзнато преживяване на емоции, спонтанност, пъстрота в нюансите, отстояване на собствените граници. Психотерапията е процес, изискващ търпение, отдаденост и смелост. Вярвам, че всеки човек е уникален и дълбоко в себе си носи нуждата от истинска среща със себе си.

- Намирам баланс. Обичам движението, доста ходя по планини. Там мога да остана насаме със себе си, с мислите и чувствата си, да дишам свежия въздух. Освен това отделям време за семейството, за сина ми, за приятелите, за сутрешното кафе на спокойствие … 

- Щастието за мен може би е най-близо до понятието смислено съществуване, нещата и дейностите, в които виждам смисъл, ме правят щастлива... може би и това е основната причина да работя като психотерапевт.