Последните вълнести мамути са живели на остров Врангел в Северния ледовит океан. Те са изчезнали преди 4000 години за много кратко време. Международен изследователски екип от университетите в Хелзинки и Тюбинген, и Руската академия на науките реконструира сценария, който би могъл да доведе до изчезването им. Учените смятат, че съдбата на древните гиганти е била определена от комбинация от изолирани местообитания, екстремни метеорологични събития и бума в разпространението на праисторическия човек. Проучването е публикувано в последното издание на Quaternary Science Reviews.
През последния ледников период - преди около 100 000 до 15 000 години - мамутите са били широко разпространени в северното полукълбо от Испания до Аляска. Поради глобалното затопляне, започнало преди 15 000 години, местообитанието им в Северен Сибир и Аляска се свило. На остров Врангел някои мамути били отрязани от континента заради повишаване на морското равнище. Популацията там оцеляла още 7000 години.
Екипът от изследователи от Финландия, Германия и Русия анализирал изотопните състави на въглерод, азот, сяра и стронций от голям набор от кости и зъби на мамут от Северен Сибир, Аляска, Юкон и остров Врангел. Бивните и костите са от времеви период от преди 40 000 до преди 4000 г. Учените търсили възможни промени в хранителния режим на мамутите и местообитанието им, както и доказателства за катаклизми в тяхната среда. Съставките на колаген и въглероден азот от мамути на остров Врангел са непроменени, тъй като климатът се затоплил преди около 10 000 години.
Този резултат контрастира с научните открития за вълнести мамути от украинско-руските равнини, изчезнали преди 15 000 години, и за мамутите на остров Свети Павел в Аляска, изчезнали преди 60 000 години. И в двата случая последните представители на тези популации са със значителни промени в изотопния им състав, което показва промени в средата им малко преди да изчезнат на местно ниво.
По-ранни проучвания сочат, че мамутите на остров Врангел са претърпели мутации, засягащи метаболизма им на мазнини. В новото изследване екипът открил интригуваща разлика между мамутите на остров Врангел и техните ледникови сибирски предшественици: стойностите на изотопите на въглеродните карбонати показали разлика в мазнините и въглехидратите в диетите на различните популации.
„Смятаме, че сибирските мамути са „разчитали“ на запасите си от мазнини, за да оцелеят през изключително суровите зимни ледникови епохи, докато гигантите от Врангел, живеещи в по-меки условия, просто нямали нужда от това“, казва д-р Лора Арпе от Финландският природонаучен музей Луомус, Хелзинки.
Костите пък съдържали сяра и стронций. Това може да се тълкува като показател, че към края на съществуването на популацията качеството на питейната вода е било силно влошено.
Защо все пак последните вълнисти мамути изчезнали толкова внезапно?
Изследователите подозират, че причините са в краткосрочни събития. Проливни дъждове се изсипали върху натрупал сняг и земята се покрила с дебел слой лед - животните не можели да си намерят достатъчно храна. Това би могло да доведе до драматичен спад в популацията и в крайна сметка до изчезване.
Друг възможен фактор би могло да бъде разпространението на хората. Най-ранните археологически доказателства за хора на остров Врангел датират само няколкостотин години след най-новата открита кост на мамут. Шансът да се намерят доказателства, че хората са ловували мамути на остров Врангел е много малък. И все пак човешкият принос за изчезването на древните гиганти не може да бъде изключен.