Наукадоц. д-р Васил Умленски / 8 ноември 2019

Разходка по слънчевия диск

Астрономическите явления от 8 ноември до 7 декември

Този месец ще има събития и за нощните птици, и за любителите на деня. Меркурий ще тръгне на следобедна разходка пред слънчевия диск. Тази променада е специална, защото се случва рядко, а за да я видим трябва да се наредят много небесни събития - планетата е нужно да се намира в най-близката от своята орбита точка до Земята, но и да преминава през равнината на нашата орбита. Така по права линия застават Слънцето, Земята и Меркурий, а ние само се радваме на гледката. Дневните спектакли обаче ще са кратки, тъй като и светлите часове са едва 9. Но ако слънцето си ляга рано, то пък Пълнолунието ще изрее още преди да е паднала нощта. С нейното настъпване обаче идва ред и на романтиката - Тауриди, Леониди, Ноемврийски Ориониди и близнашки настроените Джеминиди ще валят в чест на космическата прегръдка на Венера и Юпитер, които са в съединение на 24 ноември... Ето какво всъщност ни разказа доц. Умленски за ноемврийския космически афиш:

НА ХОД Е МЕРКУРИЙ

Преминаването на най-малката планета по слънчевия диск е твърде рядко явление – следващото ще бъде чак през ноември 2032 г. Тази година пасажът (транзит) на Меркурий ще бъде на 11 ноември. Началото на пасажа е в 14,35 ч, а първият вътрешен контакт в 14,37 ч. Минималното ъглово разстояние на планетата от центъра на слънчевия диск (76”) е в 17,20 ч като за София това е десетина минути след залеза на Слънцето.
Видимият диаметър на Меркурий е само 10”. Затова планетата не може да бъде забелязана на фона на слънчевия диск с невъоръжено око. Нужни са оптични прибори с увеличение поне 15 пъти. Разбира се, обективите на приборите трябва да бъдат защитени със специални филтри, които намаляват интензитета на слънчевата светлина до безопасни стойности. В противен случай зрението ви ще бъде увредено!

СВЕТЛИТЕ ДЕВЕТ

В началото на периода изгревът е десетина минути след 7 ч, а залезът – 10 минути след 17 ч. В края изгревът е в 7,43 ч, а залезът в 16,52 ч. Денят намалява от 10,01 часа до 9,09 часа. На 22 ноември в 16,59 ч Слънцето излиза от знака Скорпион и преминава в знака Стрелец. Два дни по-късно, на 24 ноември нашето дневно светило преминава от съзвездието Везни в Скорпион.

ПЪЛНОЛУНИЕ ПО ЧАЕНО ВРЕМЕ

Най-близо до Земята (в перигей) Луната е на 23 ноември (366720 км), а най-далече (в апогей) – на 5 декември (404445 км).

пълнолуние 12 ноември 17,25 ч – 6,45 ч
последна четвърт 19 ноември 23,36 ч – 13,22 ч
новолуние 26 ноември 6,58 ч – 17,05 ч
първа четвърт 4 декември 13,24 ч – ххх*

*Лунното „денонощие“ е по-дълго от средното слънчево, по което се водим в гражданския живот. Затова на 4 декември няма залез, той е в 0,28 ч на 5 декември.

КОСМИЧЕСКИ ПРЕГРЪДКИ

На 24 ноември близо до Луната е Марс, на 25-и – Меркурий. На 28 ноември е съвпадът с двете най-ярки планети – Венера и Юпитер като Гигантът се скрива зад Месечината. Ден по-късно е и съединението със Сатурн.

ЛУНАТА В ПОМОЩ НА БИОДИНАМИЧНИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ

В началото на периода Луната е низходяща. Още на 9 ноември обаче тя достига „най-ниската точка“ под еклиптиката. След това до 22 ноември е възходяща и после низходяща. На 6 декември Месечината за втори път през периода е „най-ниско“ под еклиптиката.
На 8 ноември нашият естествен спътник е в съзвездието Риби. Ето и датите на неговото навлизане в следващите зодиакални съзвездия:

10 ноември – Овен
12 ноември – Бик
15 ноември – Близнаци
17 ноември – Рак
19 ноември – Лъв
21 ноември – Девица
24 ноември – Везни
26 ноември – Скорпион
28 ноември – Стрелец
30 ноември – Козирог
3 декември – Водолей
5 декември – Риби

КРАСАВИЦАТА И ГИГАНТЪТ

След залез-слънце към североизток е ярката Капела от съзвездието Колар. Над нея е Касиопея с нейната характерна форма на М или W. Андромеда е високо към изток, а Пегас – към югоизток. Високо към запад е Денеб – най-ярката звезда от голямото и красиво съзвездие съзвездие Лебед. Наблизо, малко по-ниско, е съзвездието Лира с блестящата Вега. Към северозапад е главата на Дракона, към югозапад е Алтаир, най-ярката звезда от съзвездието Орел. Величественото съзвездие Орион изгрява към 21 ч, а около три часа по-късно се появява и най-ярката звезда – Сириус. Преди изгрев-слънце ниско към изток е най-ярката звезда на северното небе – Арктур от съзвездието Воловар, а Капела вече е към северозапад.
При добра видимост Меркурий може да бъде забелязан за около час преди изгрев-слънце около 28 ноември (ниско към югоизток). На 11 ноември преминава пред Слънцето. Венера е Вечерница и залязва все по-късно, а на 24 ноември е в съединение с Юпитер. Марс е видим за около два часа преди изгрев-слънце (към изток – югоизток). На първи декември преминава от съзвездието Девица във Везни. Юпитер е видим ниско към югозапад (в началото на периода за около два часа след мръкване, но залязва все по-рано и в края е над хоризонта само за около час). На 16 ноември преминава от съзвездието Змиеносец в Стрелец. Сатурн е видим вечер към югозапад като в началото на периода залязва около 21 ч, а в края – скоро след 19 ч. Остава в съзвездието Стрелец.

ЗВЕЗДЕН ПРАХ

През целия период ще валят звезди. Първият спектакъл ще дойде с максимума на Северните Тауриди, който е на 12 ноември – около 5 метеора в час. Съзвездието Бик се вижда добре след полунощ, а потокът може да ни дари с гледка от ярки Тауриди, включително болиди, каквито са наблюдавани преди. До края на ноември продължават срещите с Леонидите, породени от кометата Темпъл-Тътъл. Максимумът (около 15 бързи синкави метеора в час) е на 17/18 ноември, а радиантът е в съзвездието Лъв. То изгрява към изток около полунощ, а преди разсъмване е високо към юг. След 13 ноември може да наблюдаваме „падащи звезди“ и от потока Ноемврийски Ориониди. Максимумът – 3 метеора в час – е на 28 ноември. Към края на периода започват срещите с Джеминидите с радиант в съзвездието Близнаци.