За да се появи лекарството обаче, трябва 4 млн. евро за предклинични тестове. Българското правителство мълчи, а европейските проекти се бавят. Американски инвеститори искат да платят веднага. Ще продадем ли патента, или ще намерим пари, за да остане проектът в България и да създадем ние лека срещу пандемията?
Потърсихме за коментар Кристина Ескенази, която е председател на Биотехнологичен и здравен клъстер – България
Кристина, много фирми по света разработват медикаменти за борба с коронавируса, с какво българският проект се отличава?
В момента компанията няма конкуренти в областта на протеините CCR1 и CCR10! Причината е, че през последните години те фокусират усилията си именно върху молекули, които са причината за автоимунни и редки заболявания. Още от първите данни, които дойдоха от Китай, стана ясно, че най-обещаващите терапии са свързани с анти-ХИВ препарати. „Микар” вече имаха опит в тези първи по рода си молекули, тъй като големите фармацевтични компании нямат интерес от такива разработки, защото те изискват голяма инвестиция, а имат малко продажби.
А благодарение на изкуствен интелект те съкратиха стандартния процес за откриване на нова лекарствена молекула от 18 месеца на 4 седмици. Това е същинска иновацията и е описана в много научни публикации!Действието на този троен подход (с три молекули – бел. ред.) е да не позволи на вируса да се свърже с клетката посредством различни рецептори. Те неутрализират това свързване и вирусът не успява да зарази клетките. Научни публикации показват, че глобално в момента се работи точно в тази насока, но ние сме едни гърди напред.
Откъде идва финансирането ви до този момент?
Самите сътрудници и основателите са вложили свой личен капитал за проведените до този момент проучвания. Не са получили никакво финансиране от държавата. Всички направени инвестиции са от частни лица или от основателите.
За какво точно ще се използват 4-те милиона евро, които търси компанията?
Тези 4 милиона евро не са за досега извършените проекти и експерименти от „Микар Иновейшън“. Тези пари са за пред клиничните тестове. В България, за съжаление, няма компания, която да извършва такива тестове. В световен мащаб този тип тестове се правят от няколко десетки фирми – те извършват проверки за токсичност, радиоактивност, как ще се синтезира лекарството – дали ще бъде хапче или спрей, а и ще започнат експерименти върху животни. Вчера в Щатите обявиха, че има заразени домашни котки. Това би позволило веднага да се види дали има резултат от молекулите. А след като се премине предклиничната фаза и се получат добри резултати, вече ще има готов продукт за ветеринарния пазар. Компанията проучва 3 молекули, което гарантира всеобхватен подход и дори ако една от тях покаже слаби резултати, останалите две да бъдат ефективни. След това следват фази от 1 до 4, които се извършват върху хора.
Колко време отнема създаването на подобно лекарство?Ако предклиничните изследвания преминат успешно, вече по-лесно се намира финансиране за следващия етап. Фазите с хора могат да се проведат и в България. Това означава, че ако се стигне дотам успешно и се запази патентът, науката ще се завърне тук.
Обикновено между 6 и 8 години заради сложната документация и процедури. Но в ситуация на пандемия лекарствените агенции съкратиха сроковете. Предклиничната фаза може да се реализира за 8 месеца, а до достигане до пазара ще е нужна около година. Важното е да се знае, че тези молекули не са строго специфични само за тази зараза, а за всички коронавируси и вируси като цяло, защото действат на молекулярно ниво.
Има ли инвеститори?
Това са чудесни открития, но за съжаление, инвеститори за биотехнологии и изкуствен интелект в България няма, тъй като нямат нужната експертиза. Затова те са винаги външни. А външните инвеститори искат патента, и компанията, и екипа за себе си и своята държава.
Когато Америка прояви желание да купи германска фирма, която има просто обещаващи идеи за борбата с вируса, цялата Европейска комисия инвестира големи средства в запазването й в Европа. В момента Щатите проявяват голям интерес и към този проект, нима германските научни изследвания са по-важни от нашите? Защо големите научни открития да не се случат именно тук? Ние сме кандидатствали по различни проекти от Европейския съюз, но нещата се случват бавно. За един от конкурсите резултатите ще бъдат готови чак края на август.
Какви са плановете ви?
След едно интервю в телевизия с нас се свързаха стотици българи и то не само от България, а от целия свят. Всички те бяха с призива – искаме да дарим, за да запазим българската наука в България. Получихме трогателно писмо от ученици от испанската гимназия в София, които искат да си дарят стипендията за успех. Естествено, ние не бихме взели пари от учещи деца. Но искаме да изградим модел, в който българският интелектуален труд да бъде защитен и да се реализира тук, в България.
Нито правителството, нито институциите проявяват разбиране или съпричастност, затова трябва да се оправяме сами. Но всички тези хора ни дадоха огромна надежда.Мислихме да направим краудфъндинг (споделено финансиране), но КФН излезе със становище, че компанията „Микар Иновейшън“ не може през собствения си сайт да пише, че търси инвестиция. Тоест тя не може по нормален начин да се финансира. Затова смятаме да създадем фондация. Не искаме частни дарения от хората да отиват в частна компания. Фондацията е инструментът, чрез който средства може да бъдат усвоени прозрачно за хората, които ги даряват. Искаме да е на принципа „предай нататък“ . Тоест когато „Микар Иновейшън“ успее да реализира тази молекула, тя ще реинвестира средствата с добавената стойност във фондацията и те ще бъдат пренасочени към други иновативни компании. Случаите като „Микар Иновейшън“ са много – обещаващи компании обявяват несъстоятелност, български учени заминават в чужбина...
Ние искаме да можем да подкрепяме българските компании, за да могат те да продължат своята работа. Аз не съм част от „Микар Иновейшън”, но ги подкрепям, защото имаме общи цели и вярвания. Ние се борим да изградим една единна екосистема и да успяваме да реализираме научните си проекти тук.Прочетете тук материала ни за „Микар Иновейшън“
