Худ. Фредерик Лейтън, Wikimedia.org
Самотата може да предизвика „глад" за социално взаимодействие в мозъка, точно както гладът може да предизвика желание за храна. Това сочи проучване на екип от Масачузетския технологичен институт (MIT), публикувано наскоро в Nature Neuroscience. Според учените само след един ден на изолация и липса на социално взаимодействие се задейства същият участък от мозъка, който се активира по време на глад.
Казано по-просто, самотният човек жадува за социални взаимодействия по същия начин, по който гладният жадува за храна, казва ръководителят на проекта Ребека Сакс, професор по когнитивна неврология в Масачузетския технологичен институт и асоцииран член на Института за мозъчни изследвания Макговърн. Тези открития показват, че положителните социални взаимодействия са основна човешка потребност и че острата самота е „отвратително състояние“, което мотивира хората да се справят с липсата, подобно на глада, добави Сакс.
Последното проучване се основава на резултатите от друг експеримент на MIT от 2016 г., което идентифицира клъстер от неврони в мозъка на мишката, отговарящ за чувството за самота и генерира стремеж към социален контакт след изолация.
Неврологичната основа за подобни процеси при хората тепърва ще се изучава. За целта екипът на Сакс подбрал 40 здрави участници на възраст между 18 и 40 години. За да симулират изолация, изследователите затворили доброволците в стая без прозорци в MIT за 10 часа. Участниците нямали право да използват телефоните си, освен ако не се наложи да се свържат с изследователите. Дори при снабдяването им с храна те не срещали друг човек, пакетите били оставяни до вратата на стаята. В тоалетните и по коридорите също нямало никого.
След 10-часовия период на изолация, всеки участник бил сканиран чрез апарат за ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Лягали в машината сами, без присъствието на помощен персонал, за да се избегнат всякакви социални контакти.
Същите участници били подложени и на 10-часов глад в друг ден от експеримента и отново били сканирани. И в двата случая участниците бяха сканирани в машината, докато гледали изображения на храна, социално взаимодействие и неутрални картини - като цветя например.
Доброволците подробно описали състоянията си - дали се чувстват самотни, копнеят ли за социално взаимодействие или жадуват за храна след експериментите.
Ядрено-магнитният резонанс показал, че когато участниците виждат изображения на социален контакт след периода на изолация, тяхната substantia nigra - структура, разположена в средния мозък, генерира сигнал като този, който се получава, когато участниците виждат изображения на храна след периода на гладуване.
По-ранни проучвания свързват substantia nigra с глад и непреодолимо желание за наркотици. В проучването на MIT от 2016 г. substantia nigra в мозъка на мишките също се активира след социална изолация. Колкото по-силно е чувството на глад и самота, толкова по-голям е желанието за храна и социално взаимодействие.
Интересен е и фактът, че участниците, които съобщават, че се чувстват изолирани месеци преди проучването, имат по-слаб глад за социално взаимодействие в сравнение с тези, които съобщават, че имат богат социален живот.
Като цяло констатациите подкрепят тезата, че острата изолация причинява „социален глад“, тъй както гладуването причинява непреодолимо желание за храна. С тези нови знания учените вече могат да започнат допълнително да изследват как социалната изолация влияе върху поведението и мотивацията.
Изследването е проведено между 2018–2019 г. преди пандемията от коронавирус.
