Учени от Китай и САЩ инжектираха човешки стволови клетки в ембриони на примати и отглеждаха химерни ембриони в продължение на 20 дни - максималното време, позволено за такива експерименти. Въпреки етичните проблеми, възникващи при такива опити, резултатите от научната работа, публикувани в списание Cell, ще помогнат за изучаване на развитието и еволюционната биология на приматите, както и за разработването на нови терапии при вродени малформации.
В хода на експеримента 25 човешки стволови клетки били инжектирани в маймунски ембриони шест дни след оплождането. Клетките са плурипотентни, т.е.могат да образуват както ембрионални, така и екстраембрионални тъкани (плацента, жлъчен мехур и други). Ден по-късно клетките се прихванали в 132 ембриона. На 10-ия ден останали 103 химерни ембриона, а на 19-ия ден само три ембриона останали живи. В същото време процентът на човешките клетки останал висок през целия период на растеж.
Известно е от други опити, че химерите - кръстоската на човешки с животински клетки - умират бързо, а човешките стволови клетки трудно оцеляват в тях. Затова учените решили да проверят дали подобни бариери ще възникнат в химери на организми, които са тясно свързани от гледна точка на еволюцията. Те анализирали транскрипта - събирането на всички транскрипти (шаблонни и некодиращи РНК) - в клетките на химерните ембриони и идентифицирали молекулни пътища, които били нови или амплифицирани. Според изследователите, ако тези пътища се усъвършенстват, е възможно да се увеличи степента на оцеляване на химерите при организми, които са еволюционно по-отдалечени едни от други.
В дългосрочен план учените се надяват да използват химери не само за изследване на ранното човешко развитие и моделиране на болестите, но и за разработване на нови подходи за скрининг на лекарства и за създаване на потенциално трансплантирани клетки, тъкани или органи.
