НаукаСтиляна Иванова / 22 юни 2021

Да обичаш сериен убиец

Учените и до днес не могат да разгадаят причините за появата на хибристофилията

Кадър от "Мълчанието на агнетата"

Когато Тед Бънди – един от най-известните серийни убийци в историята, който е изнасилил и убил над 35 жени, е обвинен през 1979 г., жени от цял свят започват да му изпращат любовни писма. В някои от тях полицаите откриват дори техни голи снимки. По време на съдебния процес негови фенки се появяват в съда, носейки дългите си кафяви коси сресани по средата (някои дори се боядисвали) и кръгли обеци, за да наподобяват външния вид на жертвите му.

Но Тед Бънди не е единственият с обожателки. Наблюдаваме този модел на поведение в различни периоди от историята – извършители на жестоки престъпления, обикновено мъже, имат легиони от последователи, обикновено жени.

Джефри Дамър, обвинен в жестокото убийство на 17 момчета и мъже, получава любовни писма и подаръци от жени, докато е в затвора. Ричард Рамирес, известен като „Нощният преследвач“ („The Night Stalker”), нападнал над 25 човека и убил поне 13, се жени за своя фенка през 1996 г., докато е в затвора. Един от най-новите примери – Андерс Брайвик – норвежки терорист, убил 77 и ранил 319 души (повечето от които деца) през 2011 г., получава любовни писма от 16-годишни момичета.

Този психологически феномен си има име – хибристофилия. Хибристофилията е тип парафилия (емоционално разстройство), при което човек „бива сексуално възбуден от факта, че някой друг е извършил обиден или насилствен акт“. В модерната попкултура този феномен е познат като „Синдром на Бони и Клайд“, кръстен на известната криминална двойка.

Терминът е словосъчетание от гръцката дума „ὑβρίζειν“, която означава „да се извърши безчинство срещу някого“ и от „philo“, която означава „да имаш силен афинитет/предпочитание към“. Нямаме ясни и точни данни доколко често срещано е това състояние.

„Няма емпирично изследване – казва Луис Шлесингер, професор по съдебна психология в колежа „Джон Джей“. – Има доклади за такива индивиди и дискусии относно тях, но никакво емпирично изследване от научна перспектива. Тези доклади обикновено говорят за жени, която са привлечени сексуално от мъже престъпници, а не обратното.“

Формално хибристофилиците се делят на две групи – пасивни и агресивни. Пасивните нямат желание да се включват в актовете на престъпниците, но им изпращат писма в затвора. Тези жени обикновено са заблудени и се опитват да намерят извинение за престъпленията на мъжете. Агресивните са точно обратното – те са готови да помагат на своите възлюбени, да примамват жертви, да прикриват престъпления и дори да убиват заедно с обектите на своите желания.

Една от вероятните причини за това странно влечение е предполагаемата харизма на серийните убийци. Тя наистина е черта, която се среща в много серийни убийци и маниаци. Нека си припомним Чарлс Менсън – един от най-известните убийци в историята, който всъщност никога не е убивал. Неговото „семейство“ от предани (най-вече) момичета е отговорно за смъртта на петима души, сред които бременната жена на режисьора Роман Полански – Шарън Тейт. Всички те са били „повлияни“ от Менсън.

Според проучванията, харизматичният и уверен характер обикновено е привлекателен за тези, които имат ниска самооценка и самочувствие. Жените с личностни проблеми лесно могат да бъдат повлияни и очаровани от завладяващата фасада и съблазнителността на тези мъже.

С липсата на самочувствие често идва и желанието да бъдеш последовател вместо лидер. Такъв тип индивиди често намират утеха в това безропотно да следват своя партньор. Тази утеха е особено подчертана, когато споменатият партньор е извършил ужасно престъпление като убийство или изнасилване. Това е така, защото убийството на друго човешко същество може да се разглежда като краен акт на господство над жертвата. В очите на слабия и лесно влияещ се човек това чувство на сила може да изглежда вълнуващо и примамливо.

Друга теория за произхода на това привличане идва от закодирания в жените майчински инстинкт. През дългата човешка история обществото винаги е поставяло жените в ролята на пазителки. Има вероятност жените да виждат тези опасни мъже като изгубени и „счупени“ неща, които едва ли не трябва да бъдат поправени. Иска им се да повярват, че под тази твърда фасада се крие малко момче, което просто има нужда от любов и внимание.

Според Шийла Айзенбърг, авторката на „Women Who Love Men Who Kill”, причината не е само сексуална или следствие на майчинския инстинкт. Тя смята, че жените, свързани с опасни убийци, просто искат да бъдат забелязани и че те правят това подсъзнателно.

При интервютата си с повече от 60 жени тя открива още, че много от тях са имали история на насилие в семейството или във връзките си.

„Знам, че звучи странно и нелогично, но мъжът зад решетките не може да те нарани, така че той е безопасен.“

Тъй като повечето от тези жени преди това са били малтретирани, тя вярва, че жените започват такъв тип отношения като начин да преправят или пренапишат миналото си. Този път мъжът е зад решетките и не може да навреди, докато жената държи юздите на връзката.

И докато учените се опитват да си обяснят този психологичен феномен, убийци от цял свят непрекъснато получават стотици любовни писма от жени на всякаква възраст. За някои от тях, колкото по-смразяващи са престъпленията, толкова по-интензивно е привличането.