Снимка: Wikimedia.org
Скорошно проучване установи, че Мексико Сити потъва със скорост до 20 инча (50 см)годишно. Според учените това неудържимо потъване се случва, защото почвата, върху която е разположен градът, бързо се сляга заради извличане на подземни води десетилетия наред.
Столичният район е построен върху някогашното езеро Тескоко, където преди векове е била столицата на ацтеките Теночтитлан. Днес претъпканият мегаполис обхваща Мексико Сити и други околни райони. Повече от три четвърти от питейната си вода градът черпи от подземните слоеве. Добиването на вода в региона датира от няколко века.
Това дългосрочно изпомпване изтласква подземните води по-дълбоко под земята, пресушавайки езерното корито толкова, че глинените пластове започват да се напукват и компресират. Почвата започва да се спаружва и да отслабва.
Властите за първи път забелязват, че Мексико Сити потъва през 1900 г., индикаторът тогава е метрото, което потъва с 3,5 инча годишно. Когато правителството слага ограничения за добива на подземни води в края на 50-те години на миналия век, потъването на метрото е вече 11 инча годишно.
Ограничението забавя процеса, не не успява да изкорени проблема. През годините ползващите метрото се увеличиват до 21 милиона. Урбанизацията добива невиждани размери.
Проучването, публикувано през март в Journal of Geophysical Research: Solid Earth, сочи, че части от града, включително историческият център на Мексико Сити, сега потъват до 16 инча годишно. В слабо развитите североизточни райони слягането е с 20 инча годишно.
Според изчисленията и прогнозите на учените метрото ще потъне на 100 фута (над 30 м) в следващия век, ако не бъдат приложени драстични мерки. Загубата на надморска височина е необратима и прави района уязвим за много бедствия - тежки наводнения, недостиг на питейна вода, срутване на сгради и исторически обекти, разрушаване на канализация, газопроводи и водопроводи.
Потъването на земята засяга повече от 17 000 квадратни мили в САЩ или приблизително територии с размерите на Ню Хемпшир и Върмонт взети заедно. Повече от 80 процента от тях потъват заради свръхмерна експлоатацията на подземните води и увеличеното потребление на водните ресурси на повърхността. Калифорния преживява най -сериозните загуби на надморска височина сред 45 щата, засегнати от потъването на сушата.
