изображение: iStock
Мъж, парализиран от врата надолу поради травма на гръбначния мозък, която получил през 2007 г., вече може да изложи мислите си благодарение на система от мозъчни импланти, която превежда въображаемия му почерк в реален текст.
Устройството е част от дългогодишно изследователско сътрудничество, наречено BrainGate – мозъчно-компютърен интерфейс (BCI), който използва изкуствен интелект (AI) за интерпретиране на сигнали за невронна активност, генерирани по време на писане на ръка.
Анонимността на мъжа е запазена, той е наречен T5 в проучването. Бил е на 65 години при старта на проекта. Не е писал от 14 г., тъй като ръката му, както и всичките му крайници, са напълно неподвижни.
За да се задейства ИИ, мъжът концентрира мислите си и визуализира процес на писане. Той си представя как изписва буквите с химикалка върху хартия. Електродите, имплантирани в моторния му кортекс, записват сигналите за мозъчната му активност. След това те са интерпретирани от алгоритми, работещи във външен компютър, декодирайки въображаемите траектории на въображаемата химикалка на T5. Мъжът мислено изписва 26-те букви от азбуката и някои основни препинателни знаци...
„Новата система използва както богатата невронна активност, записана от интракортикалните електроди, така и силата на езиковите модели. Когато те се прилагат към невронно декодираните букви, могат да създадат бърз и точен текст“, казва един от авторите на изследването Франк Уилет, експерт по невронно протезиране от Станфордския университет.
При тестовете мъжът успял да постигне със силата на мисълта си скорост на писане от 90 знака в минута (около 18 думи в минута), възпроизведени от системата с приблизително 94 процента точност (и до 99 процента точност с активирана автокорекция). Скоростта почти доближава средната на здравите мъже на неговата възраст, когато пишат на смартфоните си - около 115 знака или 23 думи в минута.
„Научихме, че мозъкът запазва способността си да "изписва" фини движения цяло десетилетие след като тялото е загубило способността си да изпълнява тези движения“ - казва Уилет. Нашите резултати отварят нов подход за BCI и демонстрират, че е възможно да се осъществи точно декодиране на бързи, сръчни движения години след парализа“.
