НаукаДжоланта Бърк / 3 юли 2023

Защо на някои хора им е по-трудно да бъдат щастливи

50% от щастието зависи от гените, 10% – от обстоятелствата и 40% – от усилията да го постигнем

Илюстрация: Жаклин Мунгия, Unsplash

Индустрията за самопомощ процъфтява, подхранвана от изследвания в сферата на позитивната психология, изучаваща какво кара хората да израстват и да се чувстват комфортно. В същото време процентът на пациентите с повишена тревожност, депресия и самонараняване продължава да се увеличават в световен мащаб. И така, обречени ли сме да бъдем нещастни, въпреки този напредък в психологията?

Торта на щастието

Според статия, публикувана в Review of General Psychology през 2005 г., 50 процента от щастието на хората се определя от техните гени, 10 процента зависи от обстоятелствата и 40 процента от „умишлена дейност“ (всякакви усилия с цел постигане на щастие, независимо дали сте позитивни или не).

Тази т. нар. „торта на щастието" поставя привържениците на положителната психология на шофьорското място, позволявайки им да решат каква да е траекторията на тяхното щастие. (Въпреки че неизказаното послание е, че ако сте нещастни, това е ваша собствена вина)

„Тортата на щастието" била широко критикувана, защото се основавала на предположения, базирани върху генетиката, които в наше време са дискредитирани. В продължение на десетилетия изследователите на поведенческата генетика провеждат проучвания с близнаци и установяват, че между 40% и 50% от вариациите в тяхното щастие се обясняват с генетиката, поради което процентът се появява и в „тортата на щастието".

Но тези цифри предполагат, че както еднояйчните, така и двуяйчните близнаци са в една и съща среда докато растат заедно – предположение, което всъщност не е основателно.

В отговор на критиките заради статията им от 2005 г., същите автори написват нова статия през 2019 г., която въвела по-нюансиран подход за ефекта на гените върху щастието. В нея те вече залагат тезата, признаваща взаимодействията между нашата генетика и нашата среда.

Природа и възпитание

Природата и възпитанието не са независими едно от друго. Напротив, молекулярната генетика, изучаването на структурата и функцията на гените на молекулярно ниво, показва, че двете постоянно си влияят.

Гените влияят на поведението, което помага на хората да избират средата си. Например, екстроверсията, която се предава от родители на деца, помага на децата да изграждат своите групи за приятелство.

По същия начин околната среда променя генната експресия. Например, ако бъдещите майки са гладували, гените на техните бебета се променят съответстващо, а това води до химически промени, които потискат растежа. Бебетата се раждат по-дребни от нормалното и с различни заболявания.

Природата и възпитанието са взаимозависими и си влияят постоянно. Ето защо двама души, отгледани в една и съща среда, могат да реагират на нея по различен начин, което означава, че предположението на поведенческата генетика в еднаква среда вече не е валидно.

Освен това, дали хората могат да станат по-щастливи, зависи от тяхната „чувствителност към обкръжаващата среда“ – способността им да се променят.

Някои хора са податливи на заобикалящата ги среда и така могат значително да променят своите мисли, чувства и поведение в отговор както на отрицателни, така и на положителни събития.

Така че когато посещават семинар как да направят живота си по-добър или четат книга по позитивна психология, те могат да бъдат повлияни от наученото и да преживеят значително по-голяма промяна в сравнение с другите – и промяната може да продължи по-дълго.

Няма една рецепта за всички

Но няма положителна психологическа намеса, която да работи за всички хора, защото ние сме уникални като нашата ДНК и имаме различен капацитет за благополучие през различните етапи на живота си.

Предопределено ли ни е да бъдем нещастни? Някои хора може да се борят малко по-трудно, за да подобрят благосъстоянието си, от други. Тази борба може да означава, че те ще продължат да бъдат нещастни за по-дълги периоди. И в екстремни случаи те може никога да не изпитат високи нива на щастие.

Други обаче, които имат по-голяма генетична пластичност, което означава, че са по-чувствителни към околната среда и следователно имат повишен капацитет за промяна, може да са в състояние да подобрят своето благосъстояние и може би дори да процъфтяват, ако приемат здравословен начин на живот и изберат да живеят и работят в среда, която повишава тяхното щастие и способността им да израстват.

Но генетиката не определя кои сме, дори и да играе важна роля за нашето благополучие. Важни са и изборите, които правим за това къде живеем, с кого живеем и как живеем живота си. Изборите, които влияят както на нашето щастие, така и на щастието на следващите поколения.

*Джоланта Бърк, старши преподавател, Център за позитивна психология и здраве, RCSI Университет по медицина и здравни науки

Източник