Чревният микробиом и преди е бил свързван с някои неврологични и психологични разстройства. Сега изследователите проучват дали използването на микроби от червата има потенциала да лекува хора, страдащи от депресия и други психични разстройства. А дали липсата на определени микроби също не оказва влияние върху психическото здраве?
Ролята на микробиома в чревното и системното здраве отдавна привлича вниманието на изследователите. Сега се увеличават доказателствата, че тази колекция от микроорганизми в човешкото черво може да повлияе на неврологичното и емоционалното здраве на човека. За това разказва статия, публикувана неотдавна в Science от учени от UT Southwestern.
Неврологът Джейн Фостър, доктор по философия, професор по психиатрия в UT Southwestern и водещ експерт по микробиома говори за връзката на микробиома с мозъка, включително как чревната флора може да е причина за болести като депресия и амиотрофична латерална склероза (ALS).
Д-р Фостър е първият учен, който свърза микробите в червата на мишките, с тревожността. Според него проучванията върху животни са разкрили определени микроби и свързани с тях метаболити, които повишават подобно на тревожност поведение и мозъчна функция.
Човек носи в себе си 39 трилиона чревни микроби.
"Хората, които са изложени на риск от депресия или са диагностицирани с депресия, са хетерогенни. Затова искаме да използваме биологията, за да разберем биомаркерите, които могат да помогнат за дефинирането на различните клъстери от хора. Този холистичен подход е необходим, ако искаме да намерим по-добри отговори за хората, страдащи от психични заболявания", казва д-р Фостър.
Пренасянето на тези констатации в клиничните популации може да доведе до нови терапии за подобряване на симптомите и възстановителния процес.
"В момента имаме множество възможности за избор на лечение, но решенията се основават предимно на поведение и самооценка, както и изображения и ЕЕГ в някои случаи. Антидепресантите обикновено действат само при около 40% от хората. Други възможности включват когнитивно-поведенческа терапия, дълбока мозъчна стимулация или дори упражнения и диета."
