Земята, снимана от Аполо 17, декември 1972 г., снимка: NASA
В един „мисловен експеримент“ астрофизикът от Университета в Рочестър Адам Франк и колегите му Дейвид Гринспун от Института за планетарни науки и Сара Уокър от Държавния университет на Аризона използват научна теория, която поставя по-широки въпроси за това как животът променя една планета. В своята хипотеза те разказват за четири етапа от миналото и възможното бъдеще на Земята. (Идеята, че Земята е жива, може би е стара колкото човечеството. Скоро ще ви запознаем и с трактовката на Джеймс Е. Лавълок, който още през 1988 г. обединява вижданията през вековете за Земята като жив организъм - бел.ред)
Астрофизикът Адам Франк разсъждава защо когнитивната дейност, разпростираща се в планетарен мащаб, е необходима за справяне с глобални проблеми като изменението на климата. Той започва от твърдението, че колективната дейност на живота – всички микроби, растения и животни – е променила планетата Земя.
Вземете например растенията: растенията „изобретиха“ начин за фотосинтеза, за да подобрят собственото си оцеляване, но по този начин отделиха кислород, който промени цялата функция на нашата планета. Това е само един пример за индивидуални форми на живот, изпълняващи свои собствени задачи, но колективно оказващи влияние в планетарен мащаб.
Ако колективната дейност на живота – известна като биосфера – може да промени света, дали пък колективната дейност на познанието и действието също може да промени една планета? След като биосферата се разви, Земята заживя свой собствен живот. Ако една планета има собствен живот, може ли тя също да има и свой ум?
Умна ли е Земята?
В статия за The Atlantic Адам Франк и неговите колеги пишат: „Осъзнаването на това как интелигентността на една планета може да бъде дефинирана и разбрана помага да хвърлим малко светлина върху бъдещето на човечеството – или липсата на такова“.
Екипът около Франк запознава с теорията си и читателите и на International Journal of Astrobiology. Техният „мисловен експеримент“ съчетава текущото научно разбиране за Земята с по-дълбоки прозрения за това как животът променя една планета и какво е планетарен интелект. Както казва Франк: „Ако някога се надяваме да оцелеем като вид, трябва да използваме интелигентността си за по-доброто на планетата.“
„Незряла техносфера“
Астрофизиците стъпват върху хипотезата за Гея. Според нея биосферата взаимодейства силно с неживите геоложки системи от въздух, вода и земя, за да поддържа обитаемото състояние на Земята. Според учените дори нетехнологичните видове могат да проявяват планетарен интелект. Ключът е, че колективната дейност на живота създава система, която се самоподдържа.
Франк припомня неотдавнашни проучвания, които показват как корените на дърветата в гората се свързват чрез подземни мрежи от гъби, известни като микоризни мрежи. Ако една част от гората се нуждае от хранителни вещества, другите дървета ги изпращат на стресираните си братя. По този начин гората поддържа собствената си жизнеспособност.
Изследователите определят нашата цивилизация в момента като „незряла техносфера“, конгломерат от генерирани от човека системи и технологии, които пряко засягат планетата, но не се самоподдържат. Например по-голямата част от нашето потребление на енергия включва консумация на изкопаеми горива, които съсипват океаните и атмосферата на Земята. Технологията и енергията, които консумираме, за да оцелеем, унищожават родната ни планета, което на свой ред ще унищожи нашия вид.
Следователно, за да оцелеем като вид, трябва да работим колективно за най-доброто бъдеще на Земята. Но, казва Франк, „все още нямаме способността да реагираме като едно цяло за благото на планетата. Има интелект на Земята, но няма планетарен разум.”
Към зряла техносфера
Изследователите говорят за четири етапа от миналото и възможното бъдеще на Земята, за да илюстрират как планетарният интелект може да играе роля в дългосрочното бъдеще на човечеството. Тези етапи на еволюция, движени от планетарен интелект, могат да бъдат характеристика на всяка планета в галактиката, която развива живот и устойчива технологична цивилизация.
- Етап 1 – Незряла биосфера: характерна за много ранната Земя, преди милиарди години и преди технологичните видове, когато е имало наличие на микроби, но растителността все още не се е появила. Глобалните обратни връзки са били малко, защото животът не е можел да въздейства върху земната атмосфера, хидросфера и другите планетарни системи.
- Етап 2 – Зряла биосфера: характерна за Земята, също преди технологичния вид, от преди около 2,5 милиарда до 540 милиона години. Формират се стабилни континенти, развива се растителност и фотосинтеза, натрупва се кислород в атмосферата и се появява озоновият слой. Биосферата оказва силно влияние върху Земята, като може би помага за поддържането на обитаемостта на нашата планета.
- Етап 3 – Незряла техносфера: характерна за Земята сега, с взаимосвързани системи за комуникация, транспорт, технологии, електричество и компютри. Техносферата обаче все още е незряла, защото не е интегрирана в други земни системи, като например атмосферата. Техносферата извлича материя и енергия от системите на Земята по начини, които ще задвижат цялото в ново състояние, вероятно не включващо самата техносфера. Сегашната ни техносфера в дългосрочен план работи срещу себе си.
- Етап 4 – Зряла техносфера: Земята ще се стреми да оцелее в бъдеще, но с технологични системи, които са полезни за цялата планета, включително глобално събиране на енергии, които не вредят на биосферата (например слънчева). Зрялата техносфера е тази, която се е развила съвместно с биосферата във форма, позволяваща както на техносферата, така и на биосферата да процъфтяват.
Сложната система на планетарен разум
Въпреки че все още не знаем конкретно как може да се прояви планетарният интелект, изследователите отбелязват, че една зряла техносфера включва интегриране на технологични системи със Земята чрез сложна мрежа от вериги за обратна връзка.
Сложна система е всичко, изградено от по-малки части, които си взаимодействат по такъв начин, че цялостното поведение на системата зависи напълно от взаимодействието. Тоест сборът е повече от всичките му части. Примери за сложни системи са горите, интернет, финансовите пазари и човешкият мозък.
Сложната система има изцяло нови свойства, които се появяват, когато отделните части си взаимодействат. Трудно е да се разпознае личността на едно човешко същество, например, само чрез изследване на невроните в мозъка му.
Това означава, че е трудно да се предвиди точно какви свойства могат да се появят, когато индивидите формират планетарен интелект. Но е ясно, че за целта са нужни две неща - съответстващо поведение и самоподдържка.
Франк подхвърля нещо и за извънземните: „Единствените технологични цивилизации, които може да очакваме да видим са тези, които не са се самоубили. Които са достигнали етапа на истински планетарен разум“.
