снимка: iStock
Гарваните безспорно са интелигентни. От правенето на инструменти, за да се докопат до храна до ясно изразено недоволство, гарваните изненадват научната общност с уменията си. Неотдавнашно проучване, публикувано в списание Current Biology, установи, че „мозъкът на гарвана е със същия относителен размер като този на шимпанзето“.
Сега нов научен труд, публикуван в Science Advances, сочи, че гарваните разбират сложен когнитивен принцип, известен като рекурсия. Преди това изследване се смяташе, че рекурсията е уникална само за хората.
„Интересуваха ни способността на тези птици да демонстрират рекурсивни структури – дефинирани тук като вграждане на елементи в други подобни елементи“, казва пред Treehugger Диана Ляо, един от авторите на изследването и постдокторант в университета в Тюбинген в Германия.
Ляо и колегите й били изумени от откритието, че гарваните „са успели да извлекат основната рекурсивна структура на последователностите“ от първия път. Това ги прави подобни на хората, които могат да създават допълнителни модели с малко опит. „Смята се, че рекурсията е ключова характеристика на човешките символни системи като езика или математиката. Съществуват предположения дали животните могат да схванат и генерират рекурсивни структури“, казва Ляо.
Какво точно е рекурсия? Ляо обяснява: „Класическо примерно изречение с вградена в центъра рекурсивна структура е „мишката, която котката гони, избяга“, където клаузата „котката, която гони“, е вградена в клаузата „мишката [която] избяга“. Тези сложни структури са открити в човешките езици, но не и в животинските комуникационни системи, което предполага, че рекурсията може да е това, което ги разделя."
В проучване на маймуни и възрастни хора и деца, публикувано през 2020 г., група изследователи съобщават, че способността да се произвеждат рекурсивни последователности всъщност може да не е уникална за нашия вид. И на хората, и на маймуните бил показан дисплей с две двойки символи в скоби, които се появявали в произволен ред. Хората и животните трябвало да ги докосват в реда на „вградена в центъра“ рекурсивна последователност като { ( ) } или ( { } ). Ако отговорите били правилни - хората получавали вербална обратна връзка, а маймуните - малко храна или сок като награда. След това изследователите представили на участниците напълно нов набор от скоби и наблюдавали колко често ги подреждат по рекурсивен начин. Две от трите маймуни в експеримента генерирали рекурсивни последователности по-често от нерекурсивни последователности като { ( } ), въпреки че се нуждаели от допълнително обучение, за да го направят. Едно от животните генерирало рекурсивни последователности в около половината от опитите. Децата на три до четири години и маймуните били долу-горе с еднакъв резултат.
Този документ подтиква Ляо и нейните колеги да проучат дали гарваните, с техните известни когнитивни умения, може да притежават и способността за рекурсия. Адаптирайки протокола, използван в документа от 2020 г., екипът обучил два гарвана да кълват двойки скоби във вградена в центъра рекурсивна последователност. След това изследователите тествали способността на птиците спонтанно да генерират такива рекурсивни последователности върху нов набор от символи. Гарваните също се представили наравно с децата. Птиците произвеждат рекурсивните последователности в около 40 процента от опитите - но без допълнителното обучение както това било нужно при маймуните.
Констатациите от това проучване са значими, тъй като показват рекурсивна способност при животни, които не са тясно свързани с примати. „Това предполага, че тази способност е или много еволюционно древна, или е продукт на еволюция“, казва Ляо.
