изображение: iStock
Дълбоко под повърхността на Земята има огромен резерв с вода. Смята се, че съдържа три пъти повече вода от всички океани на нашата повърхност.
През 2014 г. екип от САЩ използва 2000 сеизмографа, за да изследва сеизмичните вълни от над 500 земетресения. Изследвайки скоростта на вълните на различни дълбочини, екипът успява да определи през какви скали преминават вълните, преди да достигнат сензорите. Учените открили, че на около 700 километра под краката ни в „преходната зона“ между долната и горната мантия има скала, наречена рингудит.
Рингудитът се образува само под интензивния натиск към центъра на нашата планета. Окрита е само една проба от вътрешността на Земята, има и в метеорити. Земната проба е била „хваната“ в капан в малък диамант. Рингудитът съдържа вода, но не като течност, а уловена в молекулярната структура на минералите.
„Рингудитът е като гъба, попиваща вода. Има нещо много специално в кристалната му структура, което му позволява да привлича водород и да улавя вода“, обяснява геофизикът Стив Джейкъбсен преди 9 години. „Този минерал може да съдържа много вода в условията на дълбоката мантия.“
Предишни експерименти предполагат, че рингудитът може да съдържа до 1,5 процента вода. Учените изчислили, че ако само 1% от скалата в преходната зона е вода, това би означавало, че съдържа три пъти повече от всички океани на земната повърхност. Резултатите от изследванията доказват това.
„Ако има значително количество вода в преходната зона, тогава трябва да се извърши известно топене в области, където има поток в долната мантия“, пояснява сеизмологът Брандън Шманд.
Джейкъбсен вярва, че изследването има принос към хипотезата, че водата на Земята е „дошла отвътре“, заявява той пред New Scientist. „Мисля, че най-накрая виждаме доказателства за воден цикъл на цялата Земя, което може да помогне да се обясни огромното количество течна вода на повърхността на нашата обитаема планета“, добави Якобсен в изявление. „Учените търсят тази липсваща дълбока вода от десетилетия.“
син рингудитИзследването е публикувано в Science.
