Илюстрация: Wikimedia Commons
Според ново изследване 40 процента от хората биха предпочели да не знаят последствията от своите действия – избирайки неведението и незаинтересоваността, за да имат извинение за егоистичните си мотиви.
„Примери за такова умишлено неведение изобилстват в ежедневието, като например когато потребителите пренебрегват информация за проблематичния произход на продуктите, които купуват“, казва авторът на проекта д-р Лин Ву, докторант в Университета на Амстердам в Холандия. „Искахме да знаем колко разпространено и колко вредно е умишленото неведение, както и защо хората го избират като житейски похват.“
Ву и колегите му провели анализ на 22 публикувани преди това проучвания, в които участвали общо 6531 души. Някои от участниците в тях били информирани за последствията от своите действия в рамките на експеримента. Други имали възможността да откажат тази информация, ако желаят.
Например, в едно важно изследване, участниците можели да изберат да получат $6 за себе си и $1 за друг човек. Алтернативно, на участник, титулован като „вземащ решения“, било предложено да получи $5 и също толкова да се дадат на друг от групата. Очевидно първият вариант е далеч по-малко алтруистичен от втория.
В контролните тестове, в които участниците знаели последствията от решението си, 74% действали алтруистично и избрали втората опция, която носи по-големи ползи за друг на цената на само 1 долар загуба за тях самите. Различни били резултатите при тестовете, в които участниците не знаели как техният избор ще се отрази на другите. Те били ръководени в избора си от осъзнаването, че има 50 процента шанс тяхното решение да се отрази отрицателно на друг участник.
В тази игрова ситуация участниците можели тайно да изберат да научат последствията от избора си на първата или втората опция. Проучването установило, че около 44 процента от хората, вземащи решения, са избрали да останат в неведение. Данните сочат, че някои хора активно избягват информация, особено ако тя е свързана пряко с техния избор.
Това, според авторите, позволява на хората да продължат да действат егоистично, като същевременно запазват чувството си за алтруистични личности.
Според Шаул Шалви, съавтор и професор по поведенческа етика в университета в Амстердам, тези, които са избрали да научат последствията от действията си, са били със 7 процента по-склонни да бъдат алтруисти в сравнение с участниците, на които е била дадена информацията по подразбиране. Това предполага, че наистина щедрите хора избират да научат за резултатите от своя избор.
„Констатациите са очарователни, тъй като предполагат, че много от алтруистичните поведения, които наблюдаваме, са водени от желание да се държим така, както другите очакват от нас“, обяснява Шалви.
„Въпреки че повечето хора са готови да постъпят правилно, когато са напълно информирани за последствията от своите действия, тази готовност не винаги е защото са загрижени за другите. Част от причините да действат алтруистично се дължат на обществения натиск, както и на желанието им да гледат на себе си в добра светлина. Тъй като да бъдеш праведен често струва скъпо, изисквайки от хората да отделят своето време, пари и усилия, неведението предлага лесен изход.”
Изследването е публикувано в Psychological Bulletin.
