Наука21 декември 2024

Сърцето има свой мозък

Някои от невроните в сърдечната нервна система имат свойствата на пейсмейкър

изображение: iStock

Нови изследвания показват, че сърцето има своеобразен мини-мозък – собствена нервна система, която контролира сърдечния ритъм. Задълбоченото изучаване на тази система, която е много по-разнообразна и сложна, отколкото се смяташе досега, може да отвори нови пътища за лечение за сърдечни заболявания. Ново изследване е плод на усилията на екип от Karolinska Institutet и Колумбийския университет и е публикувано в Nature Communications.

Дълго време се смяташе, че сърцето се контролира единствено от автономната нервна система, която предава сигнали от главния мозък. Невронната мрежа на сърцето, която е вградена в повърхностните слоеве на сърдечната стена, се счита за проста структура, която препредава сигналите от мозъка. Последните разработки по този въпрос сочат, че тя има доста по-усъвършенствана функция.

„Този „малък мозък“ има ключова роля в поддържането и контролирането на сърдечния ритъм, подобно на начина, по който главният мозък управлява ритмични функции като движение и дишане“, обяснява Константинос Ампатзис от Катедрата по неврология в Karolinska Institutet, Швеция.

Изследователите са определели няколко вида неврони в сърцето, които имат различни функции, включително малка група неврони със свойства на пейсмейкър. Откритието оспорва сегашния възглед за това как се контролира сърдечният ритъм, което може да има клинични последици.

„Бяхме изненадани колко сложна е нервната система в сърцето“, казва Константинос Ампатзис. Според него по-нататъшните изследвания могат да помогнат за прогреса при разработката на нови начини за лечение на аритимиите.

Проучването е проведено върху риба зебра, животински модел, със сходни на човешките сърдечен ритъм и цялостната сърдечна функция. Учените описаха подробно състава, организацията и дейността на невроните в сърцето, използвайки комбинация от методи като секвениране на едноклетъчна РНК, анатомични изследвания и електрофизиологични техники.

Проучването е направено в тясно сътрудничество с изследователи от Колумбийския университет, САЩ, и е финансирано, наред с други, от фондация „Д-р Маргарета Нилсон“, фондация „Ерик и Едит Фернстрьом“, StratNeuro и Karolinska Institutet.

Източник