Свръхинтелигентен разум създава живота на Земята

В представянето на произхода на Земята и живота на нея съществуват три основни направления. Тази статия ги разглежда накратко, в светлината на древните митове, легенди и космогонии, както и на съвременните научни теории – космология, еволюционна теория и панспермия.

Теориите

Според древните митове, предания и космогонии от хаос, тъмнина и пустош Бог е сътворил един пълен с живот, добре подреден хармоничен свят, в който всички растения, животни и хора са завършени. Въпреки че в тях се съдържа древна мъдрост и изключително много сведения, казионните учени ги считат за религии. Днес ние не знаем кое в тези „религии“ някога е било „наука“, познания, дадени на хората от други, по-развити цивилизации.

Според панспермията животът на Земята е донесен от Космоса от комети, астероиди или интелигентни същества под формата на „спори“ („семена“). Тук те са се развили и от тях са произлезли организмите. Някои учени смятат, че и в наши дни продължават да навлизат форми на живот и може би те са причинители на внезапните епидемии, нови заболявания и нови представители на растителния и животинския свят. Ако се вземе предвид колко огромно пространство заема дори само нашата галактика Млечен път и колко незначителна е Земята, много учени приемат, че метеорите, които я „уцелват“, са специално изпращани от извънземен интелигентен разум.

А според еволюционната теория преди четири милиарда години, само половин милиард след образуването на Земята, когато тя все още не е била достатъчно приветливо място, в първичния кипящ океан се разтворили амоняк, метан и други въглеводороди. Елементите в този „първичен бульон“ се самоусложнили и от тях възникнали органичните вещества, от които пък се самосъздала протоклетка – прокариот, с всички функции на жив организъм – диша, храни се, отделя, размножава се, проявява дразнимост и реакция, придвижва се в пространството.

Невероятно е това едноклетъчно да се е самосъздало ей така

Прокариотът е интелигентно животинче с неимоверно сложна структура! Според най-простото му описание (за което един микробиолог би казал, че са пропуснати поне хиляда елемента!) той представлява слузесто тяло (с големина от 0,1 до 5 микрометра), обграждащо еластичен порест скелет (с пропускливост навътре в клетката – за соли и хранителни вещества, както и навън – за отпадъците от асимилацията им), цитоплазмена мембрана (от фосфолипиди, която играе важна роля в обмяната на веществата, поддържа необходимата киселинност и контролира пропускането на захарите, аминокиселините, йоните и водата в клетката), цитоплазма (сложна колоидна система, изградена от вода, белтъци, въглехидрати, соли, ензими, РНК, рибозоми и други), пръстеновидна хромозома (кръгова молекула ДНК), множество власинки (служещи за анализ на околната среда и прикрепване) и камшиче (с което се придвижва). Невероятно е това едноклетъчно да се е самосъздало ей-така, изведнъж, с всичките му органи и функции. А поетапно не става – то не би било жив организъм.
Еволюционистите не ни обясняват за какво им е било нужно на минералите да изоставят „вечния си живот“ и да се превърнат в живи организми, с което да се обрекат на непрекъсната борба за намиране на храна. Кой им е дал идея как да си създадат необходимите ензими, как да дишат, да отделят, да се размножават, да анализират околната среда, да се придвижват? С каква структура да се самоизградят, с какви материали, как да си ги набавят? И технология! И инструментариум! И още цял куп информация!

За анаеробните организми кислородът е пълна отрова

След 1,3 милиарда години разтворените хранителни вещества започнали да свършват и най-умните прокариоти взели „крути“ мерки – решили, „щракнали с пръсти“ и се превърнали в цианобактерии – започнали сами да си произвеждат храната, като в цитоплазмата си просто включили хлорофил, чрез който се извършва фотосинтеза – сложен биохимичен процес, при който, под въздействието на слънчевата светлина въглеродният двуокис се преобразува в органични съединения – захариди (въглехидрати) и се отделя кислород.

Тук трябва да се спомене, че според еволюционистите в началото не е съществувал кислород в атмосферата и първите животинки са дишали анаеробно (т.е. - безкислородно), а по-късно, когато се появили цианобактериите и атмосферата се наситила с кислород в резултат на дейността им, са еволюирали в аероби (кислороднодишащи). Доколкото за анаеробните организми кислородът е пълна отрова, няма как да са еволюирали и да са се „преквалифицирали“ от анаероби в аероби, няма как да са дали начало на основната група организми на Земята.

След още около 700 млн. години и поредица от поглъщания на едни прокариоти от други (?!), се появили хиляди пъти по-големи и много по-сложни от предците им еукариоти (почти като в анекдота за канибала, който вечерял с интелектуалци и после цяла нощ го измъчвали философски мисли) – едноклетъчни организми с оформено ядро, в което е поместена двойноверижна линейна ДНК-молекула.

Ако се разгледа структурата на еукариотите, е видно, че те не само са по-големи, а са и много по-сложни. Изключително сложни, което само с изяждане на себеподобните няма как да се случи. Освен плазмената мембрана, цитоскелета и рибозомите, в цитоплазмата допълнително са включени множество органели – ендоплазмен ретикулум и апарат на Голджи (изпълняващи роля при синтеза на липидите); митохондрии („производители“ на енергия от захарите в клетката, притежаващи собствен генетичен материал – РНК и митохондриална ДНК (мтДНК), която се предава от майката (почти) непроменена); пероксизоми (чрез които се разграждат токсините). В растителните клетки са включени още и вакуоли (определящи тургура им) и хлоропласти (осъществяващи фотосинтезата), а в животинските – лизозоми (съдържащи смилателни ензими) и центриоли (участващи в деленето на клетката). Видно е, че клетката е толкова сложна, че не би могла да бъде изграждана органел по органел (всеки от които също сам по себе си доволно сложен) – защото без който и да е от тях тя не би могла да съществува – а е изградена цялата, с всичките й органели, наведнъж! И отново стои въпросът за идеята!

Еволюционната теория не разкрива първоначалната искра

Три милиарда и половина години на Земята са живели само едноклетъчни – прокариоти и еукариоти, когато изведнъж, преди около 550 милиона години от еукариотите се зародили многоклетъчните организми, от които по еволюционен път, благодарение на естествен подбор и случайни промени, мутации, дължащи се на грешки в презаписването на ДНК, се е създало цялото разнообразие от растения и животни, и маймуната се е превърнала в човек. Еволюционната теория се изучава в училища и университети като единствено вярна, без дори да е доказана. Тя не разкрива първоначалната искра, от която да са се породили най-простите организми.

При изследване на земните слоеве и фосилни данни се доказва, че голямото разнообразие от живи същества се появява внезапно (по време на Камбрийския взрив преди 540 милиона години), почти едновременно и без прародители, причините за което специалистите не са установили досега. Самият Дарвин, боготворен от еволюционистите пише, че ако животът на много видове е започнал внезапно и едновременно, това би бил смъртоносен удар за теорията му. Но и досега неговите последователи не желаят да си „посипят главите с пепел“. Ако мутацията действително можеше да е основен генератор за създаването на нови биологични видове, това би означавало, че трябва да се срещат масово междинни биологични форми, част от тях – уродливи. Сам Дарвин казва, че тази липса е в противоречие с теорията му.

Случайна ли е появата на по-висши организми?

Няма нищо случайно! Всичко в природата сочи, че светът – от атома до галактиките, е сътворен по план – завършен и подреден! В него са предвидени всички форми и взаимоотношения в „живата“ и „неживата“ (а наистина ли е нежива?!) природа, организмите и процесите – и тези, които познаваме, както и такива, за които дори нямаме представа и не познаваме. Включително и екосистемата на Вселената, обединяваща дух, материя, енергия, пространство и време!

Симетрията е навсякъде – и при животните, и при растенията – формите им са изключително красиви, а багрите – невероятни. Устройството на скелетите на животните и хората и окачването на крайниците им са съвършени – не би могло да се направят по-добре. Съществува кръговрат на водата – тя не се губи, а само се преобразува от един вид в друг – пàрата от облаците се превръща във вода – под формата на дъжд, градушка и сняг. От земята – главно в планините – извират реките, които по пътя си надолу дават живот на всичко – и растения, и животни, и хора. Под действието на слънчевата топлина част от водата в големите водни басейни се изпарява и образува нови облаци и така – безкрай.

Водният кръговрат е част от още по-големия кръговрат на веществата – непрекъснатото им преминаване от неживата природа в живите организми и обратно. Зелените растения фотосинтезират – от въглеродния двуокис във въздуха образуват въглехидрати и се отделя кислород. От неорганичните вещества (минерални соли, извлечени чрез корените им от земята) те синтезират белтъците и мазнините. Растенията служат за храна на растителноядните животни, те пък от своя страна са на трапезата на месоядните. За да живеят, животните дишат кислород, произведен от растенията и издишват въглероден двуокис, необходим за фотосинтезата, а с изпражненията им се наторява почвата. Телата на умрелите растения и животни се разграждат от сапрофитни бактерии и гъби в почвата и се превръщат в минерални соли, които служат за храна на растенията, а водата от телата им се връща в земята и облаците, с което кръгът се затваря.

Най-голямото чудо на природата

Размножаването е най-голямото чудо на природата, най-силният нагон (вроден инстинкт) на живите организми, при това при повечето видове – без секс! И необяснимо от гледна точка на теорията на еволюцията. Животинчето, което по цял ден се труди, за да си намери храна, по някаква невероятна причина решило да се размножава (в противен случай хромозомата не би му била нужна!) – от едно стават две, от две – четири, които се хранят със същата храна и на същата „трапеза“. А това вече е конкуренция, която то самò си създава още преди самоизграждането си. Самò се обрича на глад. От негова гледна точка това изобщо не би трябвало да е добра идея и противоречи на „здравия разум“! Явно значително по-голяма сила кара всички живи организми да се размножават! И това вероятно е нечий план за развитието на света!


Както твърдят еволюционистите, цялата еволюция се дължи на поредица от грешки в презаписването на ДНК. Това означава, че и тя самата в този й вид също е грешка! За да се получи един вид от друг, трябва не един дефект (с него може да се получи само изрод), а огромно множество промени, при това на точно определени места – там, където ще има различия между „стария“ и „новия“ организъм. При това още едно животинче, но от противоположния пол, трябва да получи точно същите промени, разбира се, съобразени с половите им различия. В същото време и на същото място! За да могат двете същества да се намерят, харесат и съберат, и да създадат потомство. Това според теорията на вероятностите е напълно невероятно, невъзможно.

Хиляди сложни настройки

Човешкият организъм (а и тези на другите животни) е като часовник с хиляди изключително сложни и прецизни „настройки“. Жизнените му функции се регулират от множество микроелементи, витамини, аминокиселини, десетки хормони, стотици ензими. Отклонението им от нормите в която и да е посока – по-голямо или по-малко от референтната стойност, води до отрицателна промяна на здравословното му състояние.

Същото е и при създаването на нов организъм или вид – трябва всичките те да са предвидени и да съществуват в необходимите норми, а не един по един да се „настройват“. Това недвусмислено показва, че за развитието на видовете не се е разчитало нито на някакви флуктуации, грешки при копирането на генома, нито пък на някаква еволюция. Естествено, че грешки биха довели единствено до различни модификации на форми, много от тях силно уродливи и в никакъв случай не би се получил сегашният развит свят. При това, съгласно теорията на вероятностите, положителните и отрицателните изменения биха били по равно, по 50%. Освен ако някакви фактори или сили специално не „тикат“ развитието сàмо в „положителна“ посока, както всъщност е в действителност. Но това вече би била нечия идея – идея на същество или сила, притежаващо огромен интелект, познаващо законите на природата.

Това може да бъде както библейският Бог, така също и извънземно същество или земен адепт, учител, сеяч. По еволюционен път няма как да се получи прогрес, няма как организмите да се самоорганизират, тъй като те нито могат да се самонаблюдават, нито могат да имат идея и замисъл за развитие, нито пък възможности да го самоизвършат. Това може да го направи само някой „свише“.
Преволюцията – програмираната еволюция е част от изпълнението на този план. Еволюция – да, но програмирана и осъществена от свръхинтелигентен разум!
Защото:

• първо, трябва да има идея за всеки вид същество, което да обитава Земята, неговите размери, устройство на тялото, органите му и физическите му възможности, нетовото местообитание, храната му, както и на кое самото то ще бъде храна;
• второ, трябва идея за съществуване на мъжки и женски органи, които да могат да произвеждат съответно сперматозоиди и яйцеклетки. Трябва да се предвиди колко големи да са тези органи и клетки (за да може той да навлезе в нея – в противен случай не би могло да стане оплождатето – и това съвсем не би могло да се случи случайно), каква информация и материали да съдържат те двете, пътя, по който ще стигнат една до друга и ще се съберат, образуването на зигота, деленето й и образуването на нов организъм. Не би било възможно случайно да се получат двата вида органи;
• и трето, тези параметри да се „вкарат“ в ДНК-молекулата, чрез която да се осъществят.

Според тезата ми всеки вид е създаден от свръхинтелигентен разум чрез изграждане на нова ДНК, съдържаща параметрите на точно такъв организъм. За да се случи това са нужни:

• жива клетка, притежаваща ДНК, от която да се вземе генетичен материал за по- нататъшни действия – тя може да бъде създадена от библейския Бог или от друга същност тук на Земята, може да е „привнесена“ с комета, може да е доставена с космически кораб;
• добър генен инженер – свръхинтелигентен разум, който познава детайлно гените и строежа им, може да ги променя и модифицира, да ги усложнява и от най-низшите същества – едноклетъчните, да „създава“ все по-сложни организми. Съществува сходство в молекулярната организация на всички организми – бактерии, растения, гъби, животни. Както и в ДНК им. Части, взети от определен участък от генома на един организъм, могат да се вместят на подходящо място в генома на друг организъм;
• подходящи технология и инструментариум, необходими за манипулиране на гените – в зависимост от нивото на генното инженерство.

Преволюцията обяснява както развитието на видовете от по-низши към по-висши в растителния и животинския свят, за което свидетелстват древните митове и предания, така и причината за Камбрийския взрив, когато в кратък период от време е създадено целенасочено огромно множество видове организми.