Подкрепете ни!




Наука11 март 2025

Флеминг открива пеницилина случайно през 1929 г.

9 години по-късно лекарството започва да се прилага в медицината

Худ. Габейн, Етел Леонтин
Худ. Габейн, Етел Леонтин
На 11 март се навършват 70 години от кончината на сър Александър Флеминг, откривателят на пеницилина. Той умира внезапно след сърдечен удар в дома си в Челси, Лондон, на 73 години.

Публикуването на откритието на сър Александър Флеминг през 1929 г. се превръща в едно от най-великите медицински постижения за човечеството. Гениалното хрумване на Флеминг довършват сър Хауърд Флори и д-р Е. Чейн. Те показват как да се приготвя лечебното вещество, измислят неговата най-добра използваема форма и демонстрират въздействието му върху редица медицински състояния. Флеминг, Флори и Чейн си поделят Нобеловата награда за медицина през 1945 г. като признание за взаимното им постижение.

Флеминг е роден в Дарвел в Ейршър през 1881 г. Получава образование в академията Килмарнок. Следва медицина в болницата „Сейнт Мери“, където прави блестяща кариера. Занимава се с бактериологични изследвания под ръководството на Алмрот Райт. Става професор по бактериология през 1929 г. През 1947 г. оглавява отдела по инокулация, който е преименуван на Институт по микробиология „Райт-Флеминг“.

По време на Първата световна война Флеминг посвещава много от работата си на бактериологията на септичните рани. Личните му наблюдения го довеждат до извода, че много от използваните тогава антисептици са вредни за левкоцитите или кръвните телца, които унищожават бактериите. През 1922 г. той открива лизозима, фермент, открит в много животински тъкани и секрети, който атакува бактериите. Откриването на антибактериални средства, които не са токсични или вредни за живия организъм, се превръща в негова страст.

През 1928 г. той анализира култури от стафилококи, бактерия, която причинява много форми на отравяне на кръвта. Спора на мухъл случайно падна върху една от тези култури и започва да расте. Флеминг забелязва, че стафилококите около разширяващата се култура започват да изчезват. Вместо да изхвърли мръсното петриево блюдце, той започва да търси какво в мухлясалата чиния убива бактериите. 

Подготвя чиста култура на плесента, за да проучи по-внимателно нейната природа и действие. Оказва се, че е Penicillum notatum. Флеминг открива, че бульонът, в който се култивира, е много активен срещу определени видове бактерии и че дължи това си свойство на вещество, отделяно от плесента. Хрумва му, че може да се използва като антисептик при рани. Трудът му, посветен на откритието, е публикуван през 1929 г.

Първите опити за извличане на пеницилин за медицинска употреба не са успешни, но академичните умове продължавали да търсят решение. Едва през 1938-а г. Флори и Чейн откриват нови важни факти и разрешават големите практически трудности при производството на лечебната плесен.

The Guardian, 11 март, 1955 г.:

Историята на пеницилина показва много ясно как различните способности и темпераменти могат да се допълват взаимно в името на напредъка на науката. Флеминг е топъл, откровен, дори откровен шотландец. Той се занимава със собствената си работа, без да се влияе много от другите. Той изобщо не се интересува от модата. Неговата твърда независимост и вродена задълбоченост му помагат да направи това жизненоважно наблюдение, което може толкова лесно да бъде пренебрегнато. И несъмнено същата тази груба независимост му пречи да намери подходящото сътрудничество с учени от други сектори, което е необходимо за пълното въвеждане на пеницилина като нов вид терапевтичен агент с невероятни сили. Въпреки това този прост шотландец поставя началото на едно от най-великите и най-полезни открития в историята на науката и медицината.
Флеминг е посветен в рицар през 1944 г. и получава много други британски и чуждестранни отличия като признание за своите открития. 

Източник

Още по темата:

Какво се крие зад израза „главата ми е празна“ Наука

Какво се крие зад израза „главата ми е празна“

Учените изследваха мозъка в моменти, в които хората казват, че не мислят за нищо

Иде слънчевият вятър Наука

Иде слънчевият вятър

Изпраща го масивна коронална дупка, обичайно явление за слънчевия цикъл

Айнщайн: Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога Наука

Айнщайн: Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога

Макс Плант: Не съществува материя сама по себе си, тя произхожда и съществува само чрез една Сила

В най-старата известна галактика във Вселената има кислород Наука

В най-старата известна галактика във Вселената има кислород

Светлината, идеща оттам, достига до нашата слънчева система за над 13,4 милиарда години.

Шансът опасният астероид да удари Луната е 1 към 25 Наука

Шансът опасният астероид да удари Луната е 1 към 25

Напълно отпадна вероятността Земята да пострада пряко от 2024 YR4

Откриха биологичната основа на преживяванията, близки до смъртта Наука

Откриха биологичната основа на преживяванията, близки до смъртта

Усещанията извън тялото са свързани с повишени нива на допамина, серотонина и ендорфините, твърдят учените

При физическо изтощение мозъкът ни започва да се самоизяжда Наука

При физическо изтощение мозъкът ни започва да се самоизяжда

Какво е метаболитна миелинова пластичност?

Защо умните хора предпочитат самотата Наука

Защо умните хора предпочитат самотата

Те се чувстват по-добре в града и ако не се срещат много често с приятели…

Парализиран мъж се изправи след лечение със стволови клетки в Япония Наука

Парализиран мъж се изправи след лечение със стволови клетки в Япония

Трансплантираните клетки са от възрастен донор, но са препрограмирани да се държат като ембрионални

Австралиец e първият в света, изписан от болницата с титаново сърце Наука

Австралиец e първият в света, изписан от болницата с титаново сърце

Пациентът е и с рекорд за най-дълго оцелял с изкуствено сърце - над 100 дни

Четиримата от космическата станция благополучно се върнаха на Земята Наука

Четиримата от космическата станция благополучно се върнаха на Земята

Суни Уилямс с рекорд сред жените астронавти за най-дълго пребиваване в открития Космос

Европейците са били доста мургави до римско време Наука

Европейците са били доста мургави до римско време

Яденето на риба може да е било причината да останем с по-тъмна кожа за по-дълго време

Хипотеза: Магнитното поле е нестабилно и заради потънали континенти Наука

Хипотеза: Магнитното поле е нестабилно и заради потънали континенти

Структурите са на 3000 км дълбочина и не са резултат от големия сблъсък преди 4,5 млрд. г.

Учен се обрича на смърт от комар в името на науката Наука

Учен се обрича на смърт от комар в името на науката

Мнозина са пожертвали живота си, за да се докаже връзката между маларията и нейния приносител