снимка: iStock
Първият досег, който една извънземна цивилизация ще има с нас, може да не е телекомуникацията – няма извънземни, които да гледат ранните епизоди на „Семейство Симпсън“. Астрономите са открили, че на разстояние до 200 светлинни години най-силните радиоизлъчвания, които Земята излъчва, идват от радари на летища. Особено тези, използвани от военните. Извънземни астрономи с подобни на нас радиоастрономически възможности биха могли да получават сигналите от вашия полет до Ибиса. Това пише Д-р Алфредо Карпинети в сайта iflscience.com.
Радарните системи на летищата претърсват небето в търсене на самолети. Правейки това, те излъчват радиовълни в Космоса. Става думи за мощни количества. В света има над 40 000 летища и макар че не всички от тях са с радар, тези, които го имат, създават комбиниран радиосигнал от 2x10 ^15 вата. Ако извънземни в радиус от 200 светлинни години имат телескоп, сравним с „Грийн Банк“ в Западна Вирджиния, те биха уловили радиосигнала.
Военните радарни системи са още по-интересни за извънземните, смятат експертите на SETI (програма за търсене на чужд разум). Тези радари са по-фокусирани и насочени. Създават много специфични и различни модели, приличат на фар, който се носи по небето. Пиковото излъчване е само 5 процента от общото комбинирано количество, но неговата особеност би го направила очевидно изкуствено за извънземните наблюдатели.
Ако някъде там имаме цивилизация със същите възможности в радиообластта, биха ли могли те да засекат нашия земен радио отпечатък?
Ето какво казва по този въпрос Рамиро Кайсе Саид от Университета в Манчестър: „Цивилизациите всъщност могат да предават сигнали, без да искат, неволно. Ние имаме технологии и произвеждаме радиоизлъчвания. Искаме да разберем дали цивилизация с достатъчно технологии би могла да засече нашето радиоизлъчване.“
Саид вече е установил, че сигналите от кулите на мобилните оператори могат да бъдат засечени на разстояние до 10 светлинни години. Радарът от летищата може да достигне по-далеч.
Учените използвали симулация, за да разберат как сигналът би изглеждал за определени близки звезди. Мощността ще бъде променлива, тъй като разпределението на летищните радари не е равномерно по повърхността на планетата. Профилът на това изтичане на пространство би зависел и от това от коя посока звездата гледа към Земята.
Най-близката звезда (и екзопланета) до Слънчевата система е Проксима Кентавър, на около 4,2 светлинни години разстояние. Разстоянията между звездите може да ни накарат да си помислим, че 200 светлинни години са малко разстояние, що се отнася до галактиката (Млечният път е с диаметър над 100 000 светлинни години), но все пак е достатъчно голям параметър, за да съществуват над 120 000 звезди в този диапазон.
„SETI е област на изследване, която използва научни методологии, за да оцени въпроса дали сме сами или не във Вселената и ние използваме технологиите като показател за интелигентност“, обяснява Сиад. „Идеята на моето изследване е да се опитам да разбера следното: ако имаме цивилизация, която е със същите възможности в тази област, биха ли могли те да открият нашия радио отпечатък?“
