Как се е появил животът на Земята? Това е вечният въпрос, който вълнува човечеството от векове. Спонтанното възникване на протоклетка преди Дарвиновата еволюция остава фундаментален открит въпрос във физиката и химията, казва Робърт Г. Ендрес от Катедрата по науки за живота в Импириъл Колидж в Лондон. Ендрес ръководи групата „Комплексна адаптивна и жива материя“ (CALM) в колежа и е известен експерт по системна биология.
В новия му изследователски труд – „Неразумната вероятност за съществуване – Произход на живота, тераформиране и изкуствен интелект“ – Ендрес изследва една провокативна идея – Земята е тераформирана от напреднали извънземни. „Докато идеята Земята да бъде тераформирана от напреднали извънземни може да наруши теорията на Окам от гледна точка на масовата наука, насочената панспермия, остава спекулативна, но логически отворена възможност“, смята той. И припомня, че теорията за панспермията е била първоначално предложена от Франсис Крик и Лесли Оргел – двама водещи изследователи, занимаващи се с ранния живот. А Крик заедно с Джеймс Уотсън откриват структурата на молекулата на ДНК през 1953 г. Крик и Оргел подробно описват гледната точка за насочената панспермия в списание „Икар“ през 1973 г., основополагаща статия, съчетаваща космология, химия и биология.
Те издигат хипотезата, че организмите са били умишлено пренесени на Земята от разумни същества от друга планета. „Стигаме до заключението, че е възможно животът да е достигнал Земята по този начин“, пишат те, „но научните доказателства са недостатъчни в момента, за да се каже каквото и да е за вероятността на това твърдение.“
В новата си статия Ендрес пише, че в сценария на Крик и Оргел, напреднала извънземна цивилизация, изправена пред изчезване или може би от научно любопитство, изпраща микробни „стартови комплекти“ до други светове, като Земята. Ендрес пита: „Което ни връща, предпазливо, но неудържимо, към въпроса: дали Земята е била тераформирана, или редът се е слял от хаоса под мълчаливото управление на физиката?“
Тераформирането на Марс би изисквало затопляне на атмосферата, за да се даде възможност на изкуствено създадените микроби да създават кислород чрез фотосинтеза, което допълнително би позволило бавно натрупване на кислород, който да поддържа течна вода и по-сложен живот.
Дори и в момента се води сериозна работа по тераформирането на Марс или Венера, смята авторът на статията.
„Ако съществуват развити цивилизации, не е изключено те да опитат подобни интервенции – от любопитство, необходимост или умисъл“, предполага Ендрес.
„Все пак, бръсначът на Окам натежава: абиотичната еволюция, колкото и бавна и странна да е, остава жизнеспособно (макар и озадачаващо) обяснение. Призоваването на тераформирането добавя обяснителна сложност без ограничения. И макар че не можем да докажем, че абиогенезата е неизбежна, тя остава в съответствие с термодинамиката“, заключава Ендрес.
Абиогенезата е идеята, че животът е възникнал от неживия материал на Земята преди повече от 3,5 милиарда години.
Бръсначът на Окам пък е най-разпространеното наименование на принципа за простотата в науката. Съгласно този принцип, от множеството теории, които обясняват един и същ проблем еднакво добре (ceteris paribus), за предпочитане е най-простата, т.е. тази, която използва най-малко предположения.
