Снимка: Wikimedia Commons
Стремежът към общуване със себеподобни не е нещо, което може да се отнесе само към хората. Медоносните пчели, бръмчащи хорово в кошерите си, показват генетични модели, които отразяват човешките. Ново проучване предполага, че някои от молекулярните корени на общителността се простират стотици милиони години назад.
Изследователи от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн решили да изследват от какво зависят и на какви правила се подчиняват социалните връзки при пчелите. Те използвали авангардни молекулярни техники и детайлно проследяване на поведението. Станало ясно, че социалното поведение може да възникне от споделени еволюционни планове.
Автоматизирани системи записвали движенията и поведението на 357 медоносни пчели в кошерите. Учените се съсредоточили върху ключово социално действие, наречен трофалаксис, при който пчелите споделят питателна течност със съквартирантите си. Секвенирането разкрило 18 генетични варианта, свързани с това поведение, няколко в рамките на два гена, невролигин-2 и nmdar2. Тези гени наподобяват човешките, свързани със състояния от аутистичния спектър, което подчертава интригуващи паралели между видовете.
Станало ясно още, че пчелите, които си взаимодействали повече със съквартирантите си, показали по-висока експресия на над 900 гена.
Тази връзка между поведението и мозъчната биология подчертава дълбочината на социалните влияния на молекулярно ниво. Много от тези гени са свързани с невронната сигнализация и синаптичната функция.
Хората и пчелите са се разминали преди повече от 600 милиона години, но все още са запазили сходства в гените, свързани с общителността. Изследователите предполагат, че тези запазени характеристики действат като молекулярни котви, оформящи социалния живот между отдалечени видове.
„Централна характеристика на всички общества е, че членовете на групата често си взаимодействат помежду си, но се различават по склонността си да го правят“, отбелязват изследователите.
Теориите, предложени в изследването, подчертават, че еволюцията често използва повторно молекулярни стратегии за решаване на подобни предизвикателства при различните форми на живот. В този случай тя е оформила начина, по който групите се организират, взаимодействат и зависят една от друга.
Изследването е публикувано в списанието PLOS Biology.
