Според ново мащабно изследване на психолози и лингвисти човешкият свят постепенно, но устойчиво губи гласа си. Данните сочат, че хората изричат средно с около 338 по-малко думи на ден всяка следваща година, и че този процес върви поне вече петнайсет години. Макар на пръв поглед тази загуба да изглежда незначителна, в дългосрочен план тя означава изчезването на стотици хиляди думи годишно от ежедневното общуване на даден човек.
Изследването не е започнало като опит да се измери тъкмо това явление. Първоначалната цел на екипа е била да повтори и опресни по-старо проучване от 2007 г., публикувано в Science. То било посветено на мита, че жените говорят повече от мъжете. При изследване на показателите обаче изследователите забелязали неочаквана тенденция: броят на изговорените думи на ден е значително по-нисък, отколкото преди десетилетие и половина.
Ръководител на проекта е психологът Матиас Мел от Университета на Аризона, заедно с Валерия Пфайфер от Университета на Мисури–Канзас Сити. Те анализирали данни от 22 независими изследвания, провеждани между 2005 и 2019 г., в които са участвали повече от 2200 души на възраст между 10 и 94 години. Нито едно от тези проучвания не е било замислено като изследване на словесната дейност - те са засягали теми като справяне с рак, развод, медитация и междуличностни отношения. Именно това, според авторите, прави откритието особено убедително, тъй като участниците не са знаели, че броят на думите им ще бъде анализиран.
Данните са събрани чрез метод, наречен Electronically Activated Recorder (EAR) — устройство или приложение, което прави кратки аудиозаписи от естествената среда на човека през деня.
Анализът показва, че около 2005 г. хората са изговаряли средно около 16 000 думи дневно, докато през 2019 г. те вече са приблизително 12 700. Натрупано във времето, това представлява намаление от близо 28%. Най-рязък спад се наблюдава при по-младите поколения.
Авторите подчертават, че не става дума за изчезването на една „голяма“ ежедневна беседа, а за загубата на безброй малки разговори: кратки реплики с продавач, с колега, с непознат, с близък. Именно тези дребни устни взаимодействия изграждат обществената тъкан на ежедневието. Тяхното изчезване може да има по-дълбоки последици, отколкото изглежда на пръв поглед. Отчуждаването между хората завзема нови и нови територии от битието ни.
Като причина за настъпващите тревожни тенденции изследователите посочват все по-дългото висене на хората в смартфоните им, в социалните мрежи, богатството на автоматизираните услуги и текстовото общуване. Макар хората да не говорят по-малко като цяло, устната реч все по-често се заменя от писмена и дигитална. Проблемът, според учените, е че говорът носи със себе си нюанси - тон, ритъм, обратна връзка - които трудно се възпроизвеждат чрез текст.
Психолозите остават предпазливи по отношение на последиците от този процес, но допускат, че продължителното намаляване на спонтанната реч може да повлияе върху психичното здраве, чувството за принадлежност и обществената свързаност, особено на фона на вече обсъжданата „епидемия от самота“ в съвременните общества.
Изследването е публикувано в списанието Perspectives on Psychological Science и е представено от Университета на Аризона.
