
Илюстративно изображение: Георги Илиев
Физици от Университета на Ватерло и Институт „Периметър“ (Perimeter Institute) проведоха най-мащабното досега проучване сред техни колеги от цял свят за отношението им към стандартния модел на Космоса. Резултатите са странни. Мнозинството от академичните умове не приемат чистосърдечно стандартния космологичен модел на ΛCDM („Ламбда - студена тъмна материя“ - това е днешната общоприета теория за устройството и развитието на Вселената, според която по-голямата част от Космоса е съставена от тъмна материя и тъмна енергия). А някои дори го отхвърлят и не вярват, че Големият взрив представлява абсолютното начало на времето, пишат авторите на изследването.
Проучването е проведено съвместно с Journal of the American Physical Society. Около 68% от анкетираните се съгласяват с твърдението, че теорията за Големия взрив описва развитието на Вселената от изключително горещо състояние, но не доказва съществуването на абсолютно начало на времето. 51% от анкетираните пък подкрепят концепцията за космическа инфлация - хипотезата за свръхбързото разширяване на Космоса в ранните му етапи.
Отговорите на други въпроси разкриват дълбоко разделение в научната общност. Природата на тъмната материя – невидимото вещество, което създава гравитационни сили – остава предмет на дебат. Само 17% от физиците вярват, че тя се състои от неизвестни частици с ниска маса, докато 12% предлагат модифициране на теорията за гравитацията, за да обяснят тъмната материя. Най-голямата група – 21% – вярва, че истината се крие в комбинация от хипотези. Подобно разделение се наблюдава и в търсенето на теория за квантовата гравитация, която би обединила айнщайновата механика и квантовия свят. Теорията на струните води с 19% от гласовете, цикличната квантова гравитация е предпочитана от 12%, а 18% от учените признават, че гравитацията не може да бъде квантувана.
„Научната истина не се определя с гласуване. Но консенсусът, или липсата му, ни показва къде доказателствата изглеждат убедителни и къде изследователите все още виждат място за коренно различни идеи. В този смисъл липсата на консенсус може да бъде важна улика. Тя посочва областите, в които са необходими по-добри данни, по-прецизни теории или нови връзки между различни направления на физиката“, казва ръководителят на изследването - професор Ниайеш Афшорди. Ученият добавя, че липсата на една единствена гледна точка проправя пътя за открития и цитира барда Леонард Коен: „Във всичко има пукнатина, така прониква светлината.“
Липсата на консенсус относно ΛCDM модела се обяснява с последните астрономически данни. DESI (Dark Energy Spectroscopic Instrument), който анализира светлината от милиони галактики, предостави доказателства, че тъмната енергия, която разпръсква пространството, може да се променя с течение на времето. Това противоречи на класическия модел, в който плътността на тъмната енергия остава постоянна. Дебатите относно основите на физиката продължават от десетилетия, а настоящото разделение подчертава, че мистериите на Вселената ще продължат да пленяват умовете дълго време, оставяйки място за нови хипотези.