Възможно ли е животът на Земята да не е възникнал тук? На пръв поглед въпросът изглежда глупав и излишен. Та нали точно затова човешкият род се е пръкнал на тази планета. Защото тук има всички необходими условия за съществуване. Най-старите следи от живот по нашите космически ширини са отпреди 4 милиарда години. Но отдавна съществува и една научна хипотеза, според която животът или поне неговите основни съставки са пристигнали от Космоса. Панспермията напоследък бе поотупана от прахта и обвиненията в езотерични залитания и отново излезе в публичното пространство с нов поглед върху постулатите й.
Според панспермията астероиди и комети биха могли да пренасят органични вещества или дори примитивни микроорганизми от едно небесно тяло към друго. Ако подобен процес действително се е случвал, той не би бил единствено явление за Земята – животът би могъл да се разпространява между планети в различни звездни системи. А това повдига още по-интересния въпрос: възможно ли е самият живот на Земята да има извънземен произход?
Идеята не е нова. През 70-те години астрономите Фред Хойл и Чандра Викрамасингх я правят широко известна с книгата си Diseases from Space. Те дори предполагат, че някои заболявания, включително грипът, могат да имат извънземен произход. Теорията обаче е посрещната с недоверие. Според астрофизика и астробиолог Пол Дейвис по онова време подобни идеи са изглеждали крайни. Днес той гледа на тях по различен начин: „Не бяха напълно безумни“, твърди Дейвис пред BBC Science Focus.
Панспермията започва да печели почва през 1996 г. Тогава NASA обявява, че в марсиански метеорит, открит в Антарктида, са намерени структури, наподобяващи вкаменени микроорганизми. Става дума за прочутия метеорит Allan Hills 84001. Тогавашният президент на САЩ Бил Клинтън дори говори за откритието от Розовата градина на Белия дом. Според него тази находка е изключително важен знак за живота във Вселената.
По-късно обаче предполагаемите микрофосили са отхвърлени като доказателство за живот. Днес се смята, че наблюдаваните структури вероятно са резултат от небиологични процеси. Но самата находка и шумът около нея разпалват сериозни научни спорове за възможността вещества и евентуално живот да се пренасят между Марс и Земята. И тъй като парчета от Марс наистина са падали като метеорити на Земята, това доказва, че вещество, изхвърлено от една планета, може да попадне на друга. Затова панспермията съвсем не е празно твърдение. Проблемът е, че разстоянията между планетите в нашата Слънчева система правят този процес сравнително слаб. Но не във всички системи е така.
Планетологът Фред Сиесла от години изучава TRAPPIST-1, намираща се на около 40 светлинни години от нас. Там седем планети с размери, близки до земните, обикалят около своята звезда. Планетите са разположени доста близо една до друга. Според Сиесла това увеличава възможността вещество да бъде прехвърляно между тях. В TRAPPIST-1 около 10% от веществото, изхвърлено от планета в обитаемата зона, би могло да достигне друга планета в обитаемата зона само за около 100 години, обяснява пред BBC Science Focus предположението си Сиесла. Под „обитаема зона“ (habitable zone, или както още я наричат „зона на Златокоска“) се разбира пространството на определено разстояние от една звезда, където температурните условия са благоприятни за наличието на течна вода на повърхността на планетата.
Но най-новите доводи в полза на панспермията идват не от Марс, а от астероидите. През 2020 г. японската мисия Hayabusa2 достави на Земята проби от астероида Рюгу. През 2023 г. пък NASA достави 120 грама проби от астероида Бену чрез мисията OSIRIS-REx. И двата астероида съдържат органични вещества и различни градивни елементи на живота. В пробите от Бену са открити въглерод, амоняк, соли, а през 2025 г. са открити и следи, че астероидът някога е съдържал вода. Всичко това обаче не означава, че на Бену е имало живот. Самото наличие на всички необходими съставки не е достатъчно, за да възникне живот, казват учените. „Доста по-сложно е от това просто да смесиш химикалите“, казва Джейсън Дворкин, учен от NASA, цитиран от BBC Science Focus.
Дворкин използва любопитно сравнение: Бену е като килер, пълен с продукти, но от тях не се е получила торта. На Земята „имаме торта“, но все още не знаем защо. Особено важно е, че учените са изследвали само около 14% от донесеното от Бену и възнамеряват да запазят значителна част за бъдещи поколения учени и бъдещи технологии.
И най-смелото предположение е, че панспермията не се ограничава само до една Слънчева система. През 2017 г. и 2019 г. астрономите откриват два обекта, преминаващи през нашата система – ʻOumuamua и кометата Борисов. Те идват отвън и показват, че вещество действително може да бъде изхвърлено от една планетна система и да попадне в друга.
Пол Дейвис обаче остава скептичен. Той смята, че е много малко вероятно скала, носеща живот, да прекоси междузвездното пространство, да оцелее и след това да се сблъска точно с подходяща планета. Ето защо въпросът днес не е кой ни е засял на планетата Земя, тъй като доказателства за това няма. Сега все още се питаме дали научните данни са достатъчни, за да приемем панспермията като физически възможен процес, който заслужава сериозно изследване. „Наистина не знаем къде е започнал животът“, заключава Дейвис. И добавя, че е напълно възможно той да не се е зародил тук.
А вие как мислите: дали Земята е била мястото, където е възникнал животът, или е само пристан, където той е продължил историята си?