ИСИХАЗМЪТ

Вкорененият в българските земи дух на вечността

Виктория Бешлийска, Мария Русева
Според една от най-разпространените, а и вероятно най-обичани у нас легенди за българската земя, когато Господ решил да раздава създадената от него земя на народите, всички се стекли край престола му и Всевишният започнал поред и по заслуги да присъжда моретата на едни, горите – на други, планините – на трети. Българинът, който през това време работел на нивата си, закъснял и като отишъл да си вземе полагащото му се, не било останало нищо. Ала Господ по време на раздаването отделял по малко от всяко нещо за своята райска градина. И като видял последния земен човек, добре познат Нему със своята доброта и трудолюбие, смилил се, та му откъснал парченце от рая. Така българската земя се сдобила с по малко от всичко – и със сини морски води, и с ледено бистри езера, и с високи планини, и с дъхави гори, и с ширни полета.

Чист географски късмет ли е това, че България е небе, превърнато в земя? Или има и други дадености, с които закономерно българската земя е станала рай, и как релефът и духът на една земя са свързани? Отговора на тези въпроси търсим в мистиката на исихазма – едно духовно учение, чието разпространение по българските земи ще разгледаме като закономерност на вкоренения в тях дух на вечност и безсмъртие.

• ДУХОВНО ОЧАРОВАНИЕ. Смъртта не е победа на тленността над душата, човек може да се съедини с вечността, надмогвайки ограниченията на времето и пространството
• ЗЕМЯ НА БОГОЧОВЕЦИ. От дълбока древност - още от 3-4 хил. пр. Хр., хората тук общуват с хероси
• ПЛАНИНА ПОД РАВНИНАТА. Векове наред Ломската скална Света гора е приютявала светци и поколения монаси. След пауза от времето на комунизма възстановихме службите в няколко манастира, казва историкът Евгени Георгиев
• СТРЕМЕЖ КЪМ ВЕЧНОСТТА. Единението на ума със сърцето чрез умната молитва е такъв импулс, какъвто никое наслаждение на света не може да даде, казва отец Йоан – игумен в Руенския манастир