Новини за 8Галина Герасимова / 24 юли 2023

Домът на Учителя

Новият Братски салон бе вдигнат само за 9 месеца след поредица от чудеса

Новият дом - проект

Петдесет години след разрушаването на Братския салон в София, единствен по рода си духовен център в България, напът е да се сбъдне мечтата на стотици последователи на Учителя – да се построи нов в сърцето на квартал Изгрев, в близост до мястото на предишния. След много премеждия, през пролетта на 2020 г. започва строежът на сградата, чийто архитект е Динка Александрова, съиздател на Списание 8. Девет месеца по-късно сградата вече е изградена на груб строеж и със заверен акт 14.

В осъществяването на този проект се включиха хиляди приятели и съмишленици. Щедър радетел предостави безлихвен заем от 300 хиляди лева за довършване на грубия строеж, от които остават за връщане 57 580 лв.

Ако искате и вие да помогнете за осъществяването на тази мечта:

IBAN: BG59UNCR70002525202045
Титуляр: Динка Александрова
Revolut: @dinkaalexandrova

Прочетете как се стигна дотук и за чудесата, случили се по пътя на повторното съграждане на Братския салон.
... От 1921 г. Дънов започва да извежда учениците си за изгрев, молитва и упражнения в края на още младата тогава гора, на красиво място, наричано Баучеровото. За специални заслуги към българския народ правителството дарява британския журналист Джеймс Баучер с няколко декара земя в землището на село Слатина, което след смъртта му остава на иконома му, от когото братството изкупува парцела. Мястото бързо станало любимо за разходки и разговори с Учителя и на 22 март 1922 г. там кацнала първата палатка на въодушевени младежи. Постепенно се появили и малки дървени къщички и така изникнало братското селище Изгрев – единствен по рода си духовен център в българската история.

През лятото на 1926 г. младежите правят на Изгрева стая на Учителя, където той се премества да живее. Следващата 1927 г. по проект на инженер Руси Николов се изгражда салонът само за две седмици.

Всички на равна нога
На Изгрева живеят представители на всички социални, политически и културни прослойки на обществото. В салона седят заедно учители, селяни, царски генерали, комунисти, анархисти, философи, поети, работници, музиканти...

Прочутият квартет „Аврамов“ изнася концерти в салона, както и оперната певица Цветана-Лиляна Табакова; художникът Борис Георгиев е гост на Учителя, когато идва в София; писателят Георги Томалевски е част от екипа на списание Житно зърно, тайният съветник на царя Любомир Лулчев е мълчалив слушател в салона, първите български астролози потъват в необятния свят на небесния океан, разкрит от Учителя.

Прочутата поетеса и спътница на Пенчо Славейков, Мара Белчева, превежда няколко лекции на Учителя на италиански. По-късно тя ще напише и най-красивия текст за Учителя.

Невидима ръка над братското селище

В тези години в България тече бурен живот на промишлено и културно пробуждане, но и на драматични политически обрати, епидемии, атентати, въстания, преврати, а на Изгрева представители на всички прослойки в обществото живеят в мир и единение, молят се заедно, пеят заедно, хранят се заедно, играят паневритмия заедно. По време на бомбардировките през 1943 и 1944 г. в София има огромни разрушения, но сякаш невидима ръка пази братското селище. Пада само една бомба до салона, но не избухва, на другия ден я обезвреждат и казват, че ако се бе взривила, е щяла да нанесе огромни щети.

Салонът е разрушен, но мечтата остава
Идва краят на 1944 г., а с нея и краят на физическия живот на Петър Дънов. Той издъхва в малката си стаичка над салона на 27 декември 1944 г.

Никой не си е представял, че тази приказка някога ще има край. Изгрева осиротява... В България е установен комунистическият режим, следват бурни години, но животът на Изгрева продължава, четат се беседите в салона, издават се книги, разпространява се словото. До 6 декември 1957 г. В този ден излиза заповед от полк. Анев, трето РУ на МВР, в срок от три дни да се изземе собствеността на братството, всички книги, вещи на Учителя, салонът, столовата, складовете, печатницата. Инсценира се процес и братството е разтурено и забранено. До 1971 г. салонът е превърнат в склад и дърводелска работилница на Министерството на транспорта. През 1972 г. Изгрева и салонът са
разрушени.

Ето какво ни разказва Андрей Грива, роден на Изгрева: „У дома всяка сряда се събираха приятели от братството, неизменната тема беше словото, Учителя, животът по негово време на Изгрева. Когато разрушиха салона, баща ми му направи макет, за да не се забрави от поколенията. Когато дойдоха промените през 1989 г., най-напред се възроди идеята за братски салон. Имахме надежда, че ще успеем да възстановим част от загубеното и да построим нещо, но не се случи при нито едно правителство“, разказва Грива. Представители на братството се срещат дори с един от председателите на Народното събрание. Той им казва, че ако заведат дело в Страсбург, ще го спечелят със сигурност, но те не го правят, защото противоречи на възгледите им.

Старият братски салон, съборен през 1972 г.

Отново по клубове и читалища
Така събиранията и лекциите се възобновяват, но отново по зали в клубове и читалища, споделя Андрей Грива и продължава своя разказ: „Имахме дарен дом от сестри Калпакчиеви и Найден Найденов, наричахме го Бялата къща. Тя се намира в естествения център на Изгрева, на площадче, което от общината преди години кръстиха „Петър Дънов“. Направихме пристройка, градина, книжарница и така се завърна животът на братството отново на Изгрева. Бяха години на ентусиазъм, радост, работа, концерти, изложби, срещи... Отесня ни и решихме да построим там салон. Салон на Изгрева беше мечтата на всички братя и сестри, които си отиваха един по един от този свят. Процедурата със смяна на предназначението беше много дълга, направихме проект по идеите на Учителя на три нива: за физическия свят – столова, книжарница, детски център; за духовния свят – зали за музика и изкуства; и като символ за божествения свят – мечтаният от поколения салон. Всичко беше готово. Стотици хора дадоха дарения, за да построим сградата. Събрахме около 400 хиляди лева, тогава бяха достатъчни за строежа. Но когато бяхме готови с първата копка, изведнъж се оказа, че съседите са осъдили общината за неправомерна промяна на предназначението на сградата и всичко замря...“.

Новият дом - проект

Новият дом на белите хора

Казват обаче, че ако една приказка няма щастлив край, това означава, че още не е свършила. Така е и с разказа ни за салона. Тук се появява арх. Динка Александрова, единият от основателите на любимото ви списание, което държите в ръцете си. Диди, както приятелите є я наричаме, от години живее, следвайки пътя на мъдростта, любовта и истината, посочен от Учителя в неговите безценни беседи.

И ето какво ни разказа тя: „Всичко започна преди повече от десет-единайсет години. Галя Герасимова и Андрей Грива ни бяха на гости и Андрей каза, че искат да строят братски център. Тогава си помислих колко хубаво би било, ако можеше аз да го проектирам... Мина време и веднъж, като попитах какво става със строежа, разбрах, че проектът е пропаднал, защото съседите са осъдили общината за смяната на предназначението“.

Минава още време и един ден арх. Александрова отново отваря дума за мечтания строеж на салона. Предлага да помогне с познанията и опита, които притежава, в осъществяването на това свято дело. Всеки, който познава Динка Александрова, знае каква силна жена е тя и как нищо не може да я спре, ако прегърне присърце някоя велика кауза. А какво велико дело е само това – да се построи Братският салон!

Низ от чудеса

„Започнахме всичко отначало, но вече проектът беше сграда с жилищно предназначение, каквото е разрешено за района. Опитите да се пречи не спираха, но всичко се нареждаше като по чудо“, разказва арх. Александрова. Тя си спомня изумителната история с един бор, заради който цялата конфигурация на сградата е трябвало да се промени. „Нямахме никакво намерение да го пипаме, беше красиво високо дърво, но се разрази буря и падна точно този бор?! Падна и смачка колата на едни от съседите, а те после дойдоха да подпишат...“.

Библиотека - проект

Арх. Александрова планира новия дом на Бялото братство като „жилищна сграда с галерия“, но той всъщност ще изпълнява своята роля на салон. Сградата е на две нива с вътрешен полуетаж и балкон. Има зала за паневритмия, на другия етаж ще е библиотеката, а на третия – стаята на Учителя с всички запазени мебели и вещи от негово време. Ще има и стаи за гости...

Но като отворихме дума за чудесата, трябва да разкажем за необяснимата поява на Учителя точно в началото на проекта. „Като решихме, че ще строим салона, нещо се бях разболяла и изведнъж наш приятел ми праща оригинална стара снимка на Учителя с надпис: „На любимата ми сестра Мария“! Не можех да повярвам! Обадих му се и плача: „Ама, Румене, ти знаеш ли какво ми подаряваш?“. „Да, да, знам, че тази снимка е за теб!“, казва той, без въобще да подозира, че започваме проекта на салона. Приех го като знак от Учителя“, спомня си развълнувано Диди.

Голяма зала - проект

Нейното вълнение и радост заразява всички, с които тя работи, за да издигне дома на Учителя. „На когото и от моите колеги да кажех, че това е сградата на Бялото братство, всеки с голямо удоволствие се включваше в делото. Конструкторката дори ми писа: „За мен това е чест, толкова съм щастлива, че ще бъда част от тази сграда, за мен това е привилегия...“. Арх. Александрова с лекота получава нужните разрешения и съгласувания за сградата. Сякаш невидима сила є отваря вратите навсякъде. И не само това. Тя договаря голяма част от строителните материали на половин цена, „защото това е сграда на Бялото братство“.

Книжарница- проект

С някакво добро разположение

„Просто всички се съгласяваха – смее се Диди. - Всичко ставаше с радост и много любов, всички бяха щастливи да участват. Нямаше никакви спънки! Случваше се с някакво добро разположение. И всичко беше низ от чудеса.“

Арх. Александрова разказва как веднъж трябвало да се чуят с човека, който организира движението на бетоновозите. Звъни му, звъни, той не вдига. „Накрая вдигна, ама едва-едва говори, някак странно, едва го разбирам, и ми казва, че всичко е уредено, да взема проекта от жена му. Като я чух, разбрах, че той е в „Пирогов“ и току-що е излязъл от упойка след операция... Толкова се притесних, че в такъв момент ми обръща внимание. След като оздравя, ми каза: „Как няма да ти вдигна, за вашата сграда и аз трябва да помагам!“.

Зала за Паневритмия - проект

Държавата спря, за да се построи
Строежът на Братския салон действително започва през март 2020 г. Точно тогава – на 13 март, обявяват пандемията. Животът замира, но не и работата на строителите, които са на открито и ограничителните мерки не важат за тях. „Като дойде време за леенето на бетон, извикахме бетоновозите и те започнаха да идват през 10 мин., нямаше никакво движение по улиците?! Не можехме да повярваме! – продължава разказа си Динка. - Държавата спря, за да се построи сградата на братството!“

Част от проектантския състав на сградата (от ляво надясно):
арх. Емил Башев, инж. Златка Плеснева, арх. Мая Ефимова, инж. Ирина Петрунова,
арх. Динка Александрова, инж. Венцислав Георгиев

Любопитен факт е и това, че както учението на Дънов е за хора от всички религии и раси, така и в строежа се включват различни хора. Грубия строеж например го вдигат българи мохамедани. Сръчни, добри хора, които все повтаряли на арх. Александрова: „Ще стане, ще стане...“. А Диди им купувала топли питки със сирене...

Девет месеца
Заради пандемията и скоростта, с която сградата се строи, братството се оказва в неспособност да събере още 300 хиляди лева, за да се довърши сградата до акт 14. Но и това се урежда като по чудо. Щедър човек, чието име няма да разкрием, дава тези пари като безлихвен заем.

„Ако не бяха те, при тази инфлация, при тези промени, които настъпиха, щяхме да сме в най-лошия сценарий. Също, ако строежът не беше започнал през 2020 г., събраните пари за салона сега нямаше да стигнат и за един етаж“, обяснява арх. Александрова.

Така, точно 9 месеца след началото на строежа с приемането на акт 2, е завършен грубият строеж, който вече е със заверен акт 14.