Учен от университета в Лестър е открил огромен лабиринт на платото Наска в Перу, известно с геоглифите, които изобразяват животни и странни същества. Той извървял над 1500 км, следвайки линии, чието предназначение не беше ясно досега, нито се знаеше как са били очертани между 100 г. пр.Хр и 700 г. сл.Хр.
Лабиринтът е напълно скрит за окото, защото се слива с абсолютно еднообразния пейзаж, из който практически липсват ориентири. Като вървиш по него, виждаш само пътека, която води право напред и не долавяш дали и кога завива. Лабиринтът е невидим и от въздуха - наблюдавани оттам, линиите нямат никакъв смисъл, защото се пресичат хаотично. Единственият начин, да установиш съществуването на лабиринта, е да го извървиш. Той е дълъг към 4,5 км.
Като вървиш по него, изпитваш това, което и хората, които са го създали навремето, това е своеобразно връщане в миналото, казва ученият. Според него лабиринтът се е образувал от извивките, пресичането и сливането на дълго използвани в миналото пътища през пустинята. За разлика от правите като стрела линии и геометрични форми, които най-вероятно са направени с духовно-ритуална цел. Той предполага, че действителният смисъл на геоглифите е в тяхната направа от древните хора, а не в намерението им да ги използват с някаква практическа цел.