Фредерик Мостелер от Харвардския университет и колегата му Пърси Диаконис са опитали да изчислят каква е вероятността в група хора, събрани на едно място на случаен принцип, няколко от тях да имат рожден ден на една и съща дата. Не, не се опитвайте да отгатнете, като кажете, че за да се случи това, на партито трябва да има повече участници, отколкото са дните на годината – 365...
В компания от 18 души, шансовете поне трима от тях да са астрални близнаци са 50 на 50. На парти от 88 души поне двама ще са с еднаква дата на раждане. А на купон от 187 човека би трябвало астрални близнаци да са не по-малко от четирима.
Един от малцината, изследвали съвпаденията от научна гледна точка, а не от езотерична, е доктор Бърнард Бейтман, професор във Вирджинския университет, психолог. Той разделя съвпаденията на няколко категории.
Синхронните съвпадения
Професорът описва реакцията, получена след такъв вид съвместно едновременно движение като „удивление, възникнало, когато външно събитие е отразило появила се в главата ви мисъл, макар между двете да няма пряка следствена връзка“. Например вие си спомняте за ваша учителка от началното училище, която не сте виждали 20 години, и същият следобед я срещате в магазина.
Стандартното действено съвпадение води до това, че намирате точно това, което сте търсили, без да разбирате как точно е станало това. Намирате портмоне с пари, в момент, когато се нуждаете от средства. Срещате стар познат с влияние и връзки два дни след като са ви уволнили. Попада ви обява за услуга, от която имате спешна нужда...
Серийните съвпадения
Хората печелят от лотария много по-често, отколкото може да се предположи. Мери Волънс от Торонто през септември 2006 година два пъти е спечелила от лотарията, купила билет с числа, които е сънувала. През септември 2013 г. Диана и Кери Кърмайкъл от Аризона за втори път печелят джакпота в същата игра, първият път – през 1995 година.
Феноменът на серийните съвпадения се отличава от синхронните, с това, че първите се случват в реалния свят, човек ги отбелязва и запомня. За разлика от синхронните, при които присъства силен субективен елемент.
Синхропатичните съвпадения
Синхропатичните съвпадения са феномен, при който чувстваме от разстояние какво се случва с друг човек, улавяме неговите физически и емоционални преживявания, даже мислите му. Това явление е често срещано при влюбени и близки роднини.
Самият Бейтман разказва, че когато тежкоболният му баща умирал на хиляди километри от него, ученият, който не знаел, че баща му агонизира, получил пристъп на задушаване. Впоследствие му разказали, че същото се е случило и с неговия баща.
Доста често се случват такива неща и с еднояйчните близнаци. Дори ако те не контактуват един с друг, съдбите им често са сходни.
Действените полезни съвпадения
Друга категория са действените полезни съвпадения, които д-р Бейтман дели на два вида. Към първия той отнася съвпадения, които водят до психологически промени в човека.
Пример: една измъчена от мъжа си – насилник, жена, трябвало да тръгва за среща с него, на която той както винаги щял да й се извини, както правел винаги след побой и което било причината дамата да продължава да е с него. Преди да излезе, телефонът звъннал. Грешка било. Но в процеса на разговор станало ясно, че сгрешилата номера жена също е жертва на домашно насилие. Тя обяснила на първата, че колкото и да прощава, мъжът насилник няма да се промени и следващият инцидент е въпрос на време. Колебаещата се възприела това като знак, че трябва да престане да прощава на мъжа и да се раздели с него. На срещата, на която отивала уж да се сдобрят, тя му съобщила за взетото решение да скъсат.
Снимка: http://www.synchrosecrets.com/
Втората разновидност на полезните съвпадения е свързана със случаите, когато хората намират нещо загубено, без да предприемат каквито и да било специални усилия за това (например да ровят из пясъка на плажа или да не вдигат поглед от земята докато се разхождат).
Бейтман казва: „За да обявим съвпаденията за прости случайности, това означава да признаем, че те изначално нямат особено значение и важност. Без съответните доказателства обаче едва ли можем да смятаме подобни изявления за научни. Повечето съвпадения възникват поради скрити причини, които не могат да бъдат открити. Случайността не е обяснение, а просто констатация на случилото се".
Възможно е генетичните ни тайни или астрологични предпоставки да ни тласкат към един или друг модел на поведение. Но можем ли да говорим не за съвпадения, а за неизвестни на науката факти, влияещи върху съдбата? Това ли е Провидението?
Бейтман издига хипотезата, че в мозъка на всеки човек има „система за глобално позициониране", която му позволява да извършва нужните действия и да намира необходимите хора и обекти.
Един студент мечтаел да стане асистент по културна антропология, но дълго време не намирал свободна позиция в нито един университет. Веднъж участвал в градски маратон. Сред публиката била майка му, която се разговорила с човека до нея, също наблюдаващ маратона. Оказало се, че той е антрополог и си търси асистент!
„Мисля, че майката е използвала своя вроден GPS, за да открие точния човек" – твърди Бейтман.
По време на лабораторни опити с плъхове, grid-неврони, разположени до хипокампа в мозъка на гризачите, се активизирали в зависимост от избраната за опитните животни локация. Тези клетки отбелязвали местоположението на плъховете.
Според доктора, ако ние разберем закономерностите, свързани със съвпаденията, ще се научим да управляваме събитийните процеси и да ги обръщаме в своя полза. Така ще ни е по-лесно да намираме нужните ни информация, предмети и хора.