За хората, склонни към депресия, може би е по-трудно да обработват информацията за вина и възмущение в мозъка си, предполага ново неврологично изследване.
Съкрушителното чувство за вина е чест симптом на депресията, наблюдение, направено още от Зигмунд Фройд. Новото изследване откри срив в комуникацията между две важни, свързани с изяждащото чувство области на мозъка при хората, изпадали в депресия. Разминаването между тези две зони може да отговорът защо депресираните хора приемат незначителни гафове като тотален провал.
Неврологът Роланд Зан от Манчестърския университет фокусира изследването си върху областта на мозъчната кора и съответстващият й център дълбоко в мозъка, свързани с чувството за вина. Аномалии във вътрешния център, наречен SCSR, са отчитани при хора с депресии. Външният слой, с който той си кореспондира, се активира по време на мисли за морал, включително вина и негодувание.
Учените подозирали, че тези комуникационни канали помагат на хората да приемат вината адаптивно, в стил „Обърках нещата и не бива да повтарям това" по-скоро от типичното за депресията „Провалих се във всичко, защо изобщо да опитвам отново?".
За целите на изследването били събрани 25 участници с клинична история на дълбоки депресии, които обаче не са проявявали симптомите поне от година. При сканиране на мозъците им за притока на кръв, който активира различни области, участниците четат изречения, целящи да събудя вина или възмущение. Всяко изречение съдържа тяхното име, както и името на най-добрия им приятел.
Същият опит е направен и с контролна група от 22 здрави участници, които никога не са проявявали симптоми на депресия и съвпадат с депресираните доброволци по възраст, образование и пол.
Резултатите от сканирането показват, че при здравите хора и двете области се активират при чувство на вина и възмущение. При депресираните връзката при изпитване на възмущение работи нормално, но при надигането на вината двете зони не се синхронизират толкова добре.
Участниците, проявили най-голяма склонност да се обвиняват за всичко, са и тези с най-големи комуникационни дупки между двете мозъчни зони. Много важно за изследването е наблюдението, че самите депресирани участници не са забелязали да се чувстват различно когато четат изреченията, предизвикващи вина и предизвикващите възмущение, което показва, че сривът е несъзнателен.
Засега изследователите не могат да кажат дали предварително съществуващи мозъчни проблеми предизвикват срива, или самата депресия е причината за разстройването на комуникацията между двете зони. За щастие, казва Зан, свързването им се повлиява от учене.
Това означава, че има надежда хората, склонни към депресия да се научат да преодоляват самообвинителните атаки. Сега учените подготвят програма, с която хората ще могат да наблюдават активността на мозъка си в реално време и да виждат как се променя, когато се опитва да контролират емоциите си. Обратната връзка е много важна, защото, както вече споменахме, депресираните не осъзнават кога превръщат незначителни неща в планини от самообвинения.
„Има нещо в активизацията на мозъка, до което човек няма съзнателен достъп", казва Зан.
Източник: livescience