Защо децата сънуват кошмари

Нощните кошмари и страшните сънища са обичайни за малките деца, но все повече малчугани изпитват затруднения да направят разлика между видяното насън и случващото се наяве. Смята се, че децата са много по-чувствителни и отворени от възрастните за психични преживявания, граничещи дори с паранормалното. Някои го обясняват с това, че за разлика от възрастните децата нямат достатъчно богат опит и не са обременени с предразсъдъци. Големите трудно се поддават на такива преживявания, защото умовете им са ограничени от логиката и скептицизма спрямо света на магичното и чудесата.

Увеличаването на деца с кошмари и обострена чувствителност към свръхестественото се дължи на образи и сюжети от популярната култура, които ги атакуват постоянно и отвсякъде, смятат изследователите. Филми със сюжети, копиращи "Екзорсистът" и "Полтъргайст", но предназначени за малки деца, вече не са изключение. Заедно с възхода на тяхната популярност се увеличава и броят на децата, които твърдят, че са се срещали с чудовища, духове и призраци (най-често нощем), а немалко родители приемат това за истина с аргумента "как и защо едно дете би могло да си измисли това".

Децата си фантазират всякакви работи и по най-различни причини, включително и за да привлекат внимание, ако имат усещането, че са пренебрегвани. Проблем има тогава, когато детето е напълно убедено, че нощните му кошмари са абсолютната реалност. Когато едно ужасено хлапе плачейки каже на родителите си, че току-що в стаята му е имало призрак, те може и да не знаят как да постъпят. 40% от американците вярват в съществуването на призраци и като нищо може да повикат "специалисти" по духове, за да ги прогонят. С което още повече ще задълбочат страховете на децата си.

Ново проучване се опитва да обясни защо някои деца упорито твърдят, че виждат чудовища и в будно състояние. В изследването са участвали 80 деца на възраст от 4 до 6 г., които страдат от кошмари, и 32, които спят спокойно. информацията за страховете на децата е събрана чрез интервюта с тях самите и с родителите им. На децата са показвани картинки на измислени същества и са били питани те истински ли са, могат ли да бъдат повикани и може ли да им се иде на гости в приказката. Изследователите установяват, че децата с кошмари показват много по-голямо объркване при разграничаването на приказното от действителното, отколкото тези, които нямат лоши сънища. Първата група изпитва не само повече, но и много по-тежки и драматични страхове от първата.