Здраве30 април 2014

Неизбежната изневяра

Не крещете на кръшкача: „Мръсник! Как можа!”, а потърсете причината и в себе си

„Изневяра ли? Не, няма такова нещо. Аз обичам жена си, тази единствена нощ с колежката по време на тиймбилдинга в Карлово не се смята. Това беше просто забежка. Позабавлявахме се."

„Не, не съм изневерявала на мъжа си. Просто бях малко пийнала и след срещата на класа, когато Петър ме изпрати до нас, в колата... Само толкова, не го смятам за изневяра."

Колко често сте чували от близки приятели подобни разкази, а може би и вие сте имали сходни случаи. Това е така, защото в модерните ни времена все още хората нямат единно мнение по въпроса кое е изневяра и кое е не е. В много социални слоеве битува мнението, че не се смятат за изневяра: забежките по време на командировка или почивка, еднократната авантюра, бившо гадже...

В любовните отношения между мъжа и жената са като при скачените съдове – те непрекъснато обменят физически, емоционални, интелектуални и духовни флуиди. И едва когато нещо с този обмен не е наред се появява потребност за допълнителен флуиден поток с друг съд. Ако между партньорите всичко тече по мед и масло, не възниква необходимост от нещо странично. Е, някакви фантазии и въжделения към друг партньор могат да са факт, но рядко ще прераснат в реални действия. То е като разликата между желанието да имаш един милион и действителния обир на банка...

Когато изневярата вече е налице, не е нужно да се крещи: „Мръсник, как можа!", а да се разбере защо се е случила. Психолозите са единодушни, че са важни и трите компоненти: ако причината е в този, който е изневерил; ако причината е в този, на когото са изневерили, и ако причината е в нарушения контакт между двамата партньори.

Типажите на склонните към изневяра личности се отнасят както за мъжете, така и за жените. За удобство ще използваме само мъжки род.

„Недолюбеният"

Ако мъжът като дете не е получил достатъчно любов, неговият вътрешен глад е толкова ненаситен, че никога не му стига един партньор. Колкото и да го обича половинката му и да се грижи за него, нейното внимание никога не му е достатъчно и той търси нещо настрана. Но, уви, двама, трима и дори четирима нови партньори отново са малко, затова Недолюбеният постоянно поддържа странични връзки освен официалната си. При това по няколко едновременно.

Самият Недолюбен трудно разбира какво точно се случва с него и обяснява похожденията си със силен сексуален темперамент, с любов към разнообразието и с това, че още не е срещнал истинската си половинка. Но тя в крайна сметка никога не идва, тъй като проблемът е в самия Недолюбен. Всъщност любовните му романи са не заради секса. Те са опит да запълни вътрешния си дефицит за любов. Той не завързва краткотрайни връзки, а устойчиви дълги авантюри, в които позволява да бъде обичан, но самият той остава сравнително хладен. Тези отношения са несиметрични и дебалансирани. Както и в детството, когато той е обичал родителите си, а те него – не.

Едва когато Недолюбеният разбере, че трябва да търси любов към себе си не в партньорите, а в собственото си сърце, когато се обикне – тогава ще изчезне този мъчителен глад и ще се появи способност за пълноценни отношения във връзка, изградена само между двама души.

„Глезльото"

Обратно на Недолюбения този са го обичали безпределно, глезили са го и е бил обект на суперопека. Той така и не достига емоционална зрелост, не желае да поема отговорности за отношенията си и живее на принципа „искам това, искам онова". Той е съвсем искрен в недоумението си защо трябва да се ограничава. Връзките му настрана обикновено са повърхностни и свързани с удоволствието: любовница с голям бюст или любовник с дебел портфейл.

Глезльото може да мине на моногамни отношения само ако порасне и разбере, че бракът е и отговорност. Впрочем, любовните забежки на Глезльото не застрашават брака му за разлика от случая с Недолюбения, който на подсъзнателно ниво иска да бъде хванат и все има или червило на яката на ризата или прашки в джоба на сакото. Глезльото умее добре да крие изневерите си. Пък и най-често се жени за „умна" партньорка, която си затваря очите за авантюрите му или ги преглъща сравнително леко.

„Отмъстителят"

За него изневярата е сладко отмъщение, затова той с тънко удоволствие ще я сведе до знанието на партньорката си. Даже не косвено чрез следи от смучки и червило, а направо ще й разкаже със садистична наслада по най-болезнения начин всички подробности от романа си. Ще го направи в момент на близост – или в семейното ложе или на вечеря по случай годишнина от сватбата. И ще каже: „С нея изпитвам нещо, което никога не съм изпитвал с теб."

Понякога отмъщението е адресирано към половинката. Тя получава този агресивен отпор без да й се казва истинската причина за гнева, а обикновено това е отказ да изпълни някоя от прищевките на Глезльото – например да си купи нов айфон. Това е инфантилна реакция: „Не искаш да удовлетвориш моята потребност? Тогава ще си го получиш... тъпкано!". Следва изневярата. Но се среща и отмъщение на друг човек – например непреодоляна обида и гняв от бивш партньор се пренася на сегашния.

В името на запазването на собственото ви здраве с Отмъстителя имате два варианта. Или да говорите с него „право куме в очи" дали е готов да се откаже от унищожителните си поведенчески модели или да се оттеглите от тази връзка.

„Свикналият"

Ако баби, майки, лели и сестри са кудкудякали през цялото детство около него и не са могли да си го поделят, то в зрелия си живот този мъж ще има нужда също от най-малко две партньорки, които да го обичат безусловно. Създава две паралелни еднакво значими за него връзки. Едната прераства в официален брак, партньорката от втората връзка става официална любовница. Свикналият трябва да възпроизвежда непрекъснато детската ситуация на съперничество за него. Той се лашка между партньорките си като шантажира и двете.

Жертва ли?

Този, на когото са изневерили, изглежда в очите на част от приятелите си като жертва, но пък другите смятат, че някак си е провокирал и подтикнал партньорката си към изневяра. Типичните схеми: мъжът вечно е на работа, жена му почувствала недостиг на внимание и си намерила нещо странично; жената е отдадена всецяло на детето, мъжът се чувства чужд в своя дом и търси забежка в друга връзка, където му се радват.

Този, на когото са изневерили, вероятно не е удовлетворявал някакви потребности на партньора си. Той трябва да осъзнае и приеме своята част от отговорността за забежката и да потърси начин да промени нещо в себе си.

Нарушена връзка

В този случай и двамата партньори искат моногамни отношения и могат да ги имат, но не говорят един език. Изневярата е следствие неразбирането между тях – съпрузите са готови да се грижат един за друг, но имат различен поглед как да става това. Например жената пита: „Кога ще се върнеш в къщи?", водена единствено от желанието си да приготви вкусна вечеря и да знае с колко време разполага за това. Мъжът обаче възприема това като налагане на контрол.

Изневярата тук е по-скоро случайна – дълготрайни и значими връзки настрана то семейното гнездо липсват. Епизодичното кръшкане колкото и да е странно е от полза, защото помага за проявлението на скрити проблеми. Важно е в подобна болезнена ситуация партньорите да седнат на масата на преговорите и да обсъдят честно какво се е случило, на кого какво не му достига в брака и какво иска да получи. Психолозите препоръчват дори да се напише нещо като договор, където всички желания и пожелания да се конкретизират. Например: „Бих искала веднъж в седмицата да ми носиш цветя.", „Бих искал като тръгвам за работа да ме целуваш."