Току-що пречупихте психиката на детето си? Браво!

Ние с Ноа стояхме на опашката за връщане на стоки, когато видях малко момченце на около 6 години. То погледна баща си и попита много смирено дали може да му се купи сладолед, като свършат работата си тук. Бащата го погледна отвисоко и процеди през зъби да го остави на мира и да не вдига шум. Момченцето моментално застана до стената и остана така неподвижно и обидено известно време. 

Опашката вървеше бавно и детето отново се приближи към баща си, като тихичко си тананикаше някаква песничка, забравил за гнева, който бяха проявили към него преди малко. Бащата пак се обърна и нареди на момчето да не вдига шум. То отново се оттегли до стената почти притискайки се в нея. 

Бях възмутен, не знаех какво да правя. Защо този човек не виждаше това, което виждах аз? Как той не можеше да забележи какъв прекрасен ангел стои зад него? Как можа да помрачи щастието, дадено му от собственото му момче? Как си позволи да не оцени краткото време, през което е всичко за сина си – човекът, на когото детето отдава най-голямо значение в живота си? 

Останахме трима пред щанда. Момчето лекичко тръгна към баща си. Той рязко излезе от опашката, стисна го за раменете, причинявайки му болка, която се четеше в гримасата на сина му, и изсъска: „Ако издадеш още един звук или пак се мръднеш от стената, вкъщи ще те напердаша." 

Детето отново се прилепи до стената. Този път повече не помръдна. Не издаде нито звук. Прекрасното му лице помръкна, стана затворено и безизразно. Детето беше пречупено. 

Баща му не искаше да си има работа с него и да го прекърши – беше най-простото решение.

Ще бъда рязък. Хората виждат моите отношения с Ноа и често ме издигат на пиедестал или ми пеят дитирамби за това, че обичам сина си повече от другите бащи. Що за глупост! Не го разбирам и никога няма да го разбера. Да обичаш сина си, да го отглеждаш, да се докосваш до него, да си играеш с него, да си с него – това са задачи по силите не само на супермен. По силите са на всички бащи. Винаги. Непременно. И аз изобщо не съм по-особен. Аз съм баща, който обича сина си и съм готов на всичко за неговото благополучие, сигурност и здраве. Готов съм на удари с лопата в лицето или с чук по крака, ако се налага да го изтръгвам от нечии лапи, за да се почувства необходим. 

Повярвайте ми – далеч съм от идеалния татко. И винаги ще съм такъв. Но, дявол да го вземе, аз съм отличен баща и моят син винаги ще се чувства на висота, каквото и да му поднесе живота. Защо ли? Защото аз знам какво влияние оказва бащата върху живота на детето и върху степента му на увереност в себе си. Разбирам, че моят син ще попие направеното или казаното от мен и това ще му донесе или полза или вреда. Не разбирам как някои бащи не го осъзнават.

Татковци! Озаряват ли се лицата ви, когато сутрин видите своето малко току-що събудено момче или когато се връщате от работа? Нима не разбирате, че всичките му представи за добро и зло могат да се въртят само около това, което е прочел на лицето ви в първата ви среща за деня? Нима не разбирате, че детето ви ще бъде такова, каквото вие казвате, че е. Хората почти винаги отговарят на етикетите, които са им залепили. Наистина ли това, което е направило детето ви може да е „най-глупавата постъпка, когато някога сте виждали?" Наистина ли мислите, че детето ви е идиотче? А то вече вярва в това след вашите думи. Помислете.

Татковци! Мислите ли, че някой ще ви повярва колко ви е трудно да се отлепите за 20 минути от компютъра или от телевизора, за да поиграете със сина си? Не разбирате ли, че доверието на детето ще зависи от това, дали баща му си играе с него и доколко е въвлечен в играта той. Знаете ли какви щети нанасяте на детската психика, като не играете с малките всеки ден? 

Искате да ме оборите, като твърдите, че гневът понякога е необходим? Не. Гневът почти винаги е прерогатив на хора, които искат да контролират другите без да могат в същото време да контролират себе си. Не ми се оправдавайте. Наясно сте, че в града ви е пълно с курсове, които могат да ви научат на по-добри методи от тези, които вие знаете от вашия строг баща. Слепи ли сте за скоростта, с която детето ви се пречупва, когато в семейството царства гневът? Не усещате сиянието на детската душа и изобщо не се чувствате размазан, когато влезете в стаята и синът ви леко подскача на стола и трепва. Това ли е, което искате от сина си – да се страхува от вас? 

Татковци! Детето ви иска да усеща докосването ви. В момента, в който го галите по главата или по голото гръбче, приспивайки го с приказка, вие полагате основите на здрави духовни връзки. Събудете се! Това са безценни души, поверени на вашите грижи, уникални и чувствителни души. Всичко, което казвате или не казвате, ще повлияе на техните способности, успех и щастие през целия им живот. 

Да, те ще правят грешки. Не им причинявайте унижение, тикайки носа им в техния провал или крещейки им, че са „с две леви ръце", ако разлеят нещо, ударят се или изпуснат предмет. Стига с това „защо го направи" и „колко пъти съм ти повтарял"...

Случвало ли ви се е да погледнете в очите родител, който току-що е загубил детето си? На мен ми се е случвало. Някога ридали ли сте на погребение на дете? Аз – да. Някога докосвали ли сте дървения ковчег с детско телце в него? Аз – да. Моля Бога никога да не ви се случва да изпитате това. 

Татковци! Дойде времето да кажем на децата си, че ги обичаме. Винаги. Дойде времето да им го покажем. Да се радваме на безкрайните им въпроси, на неспособността да не правят нещата толкова бързо, колкото ни се иска. Да се радваме на чудатостите им и неочакваните желания. Да се усмихваме на израженията на лицата им и на неправилно произнесените думи. 

Дойде времето да се радваме на всичко, свързано с децата ни. Да се изправим и да попитаме какво можем да направим, за да сме добри бащи. Да сложим приоритетите. Да се завърнем у дома и да бъдем наистина бащи. 

Нека покажем на синовете си как трябва да се държат с жените, а на дъщерите – какво държание трябва да очакват. Време е за великодушие, състрадание, съчувствие. За разрушаване на социалните норми. За преподаване на здравословен начин на живот. Разговаряйте благо със синовете си. Спокойно – с дъщерите си.

Какво искате да е детето ви – седящо само на чин, без приятели и самоуважение? Или да е лидер и да се чувства достоен за победа? Наистина ли не виждаме огромната власт, която имаме над децата си? Власт, която ще ги научи на инструментите за успех в обществото. Влияем на децата си, казвайки им, че вярваме в едно, а правейки съвсем друго. Толкова малко им помагаме при вземането на решения в какво да вярват, как да заявяват открито възгледите и чувствата си. Все едно дали става дума за спорт, религия, политика или социални норми. Не е в компетенциите ни да им казваме какво да мислят. Но да ги научим да мислят правилно е по силите ни.

 

По дяволите, татковци! Всяко дете има право да поиска сладолед и да не бива унижено за това и пречупено. То има право да поиска сладолед без да се пристисква край стената в ъгъла, само защото мъжът, който уж е неговият герой, всъщност е малко жалко човече. Всяко дете има рожденото право да бъде щастливо и да се кикоти, да се смее, да играе. Защо не им го разрешавате? Всяко дете на земята има право на баща, който да мисли, преди да говори и който разбира, че му е дадена велика власт – да формира живота на друг човек. Баща, който обича детето си повече от телевизионното шоу и спортното първенство, повече от свободното си време. Всяко дете заслужава татко супергерой. Възможно е истината да е такава: много бащи не заслужават децата си. Много бащи просто не са бащи. 

Простете ми за тона в моята статия. Вероятно някаква част от мен се чувства като страхливец, тъй като аз не казах нищо на онзи човек от опашката... Нека този текст е моето разкаяние. Ще се радвам, ако дори един баща, прочел това, точно в този момент взема решение да стане по-добър татко. Ако дори едно дете ще се почувства по-добре, защото баща му се е трогнал от словата ми – времето, похарчено, за да ги напиша, не е отишло напразно. Татковци! Децата са дар. И ние сме нужни не за да го разрушим, а за да го съзидаваме. Така че хайде всички дружно да се стегнем и да покажем на света колко много добри татковци има наоколо.