По правило ранните признаци на синдрома на Турет се проявяват в детството – в промеждутъка от 3 до 9 години. Синдромът на Турет се среща при хора от всички етнически групи, мъжете боледуват 3-4 пъти по-често от жените. Приблизително 200 000 американци страдат от най-сериозната форма на синдрома на Турет, а един от 100 проявява по-сдържаните симптоми като хроничен моторен или речеви тик. Въпреки че синдромът на Турет е хронично заболяване, при повечето пациенти речевият тик е ярко изразен в ранното детство. В юношеството и зрелостта симптомите отслабват.
Причини
Досега не е ясно изведена причината за това заболяване. Съществуват няколко теории, обясняващи произхода на синдрома на Турет. Една от тях говори за наследственост, друга – за ненаследствена мутация на гени. Трета проследява връзката с влошаващата се екологична обстановка, както и отражението на огромното психо-емоционално натоварване върху крехката детска психика. Сред някои от причините учените изтъкват: хипоксия на плода и детето при раждане, недоносване, малко тегло на плода, пушене и злоупотреба с алкохол на майката при бременността и кърменето, стрептококова инфекция и автоимунни заболявания.
Съвременни изследвания дорисуват картината с леки отклонения в някои дялове от главния мозък, а също така и в дисбаланс на някои невромедиатори (допамин, серотонин и артеренол), отговорни за взаимодействието на нервните клетки.
Симптоми
Появяват се непроизволни движения, имащи характеристиката на тикове. В началото на заболяването става дума за трепване на клепачите, бърчене на носа, гримаси, цъкане с език. При някои деца се появява cвистене, съскане, пъхтене, кашлица, провиквания и др. Около 10-15% от малките пациенти имат и някои речеви разстройства — копролалия, ехолалия (неконтролируемо повтаряне на думи, чути в речта на някой друг), палилалия (стереотипно многократно повтаряне на една и съща дума, или на няколко, в нарастващо темпо).
Диагностициране може да направи само специалист
Умственото, психическото и емоционалното развитие на детето, страдащо от синдрома на Турет, по никакъв начин не се различава от развитието на останалите деца. Учените са забелязали, че доста от заболелите са левичарчета. Лечението на синдрома на Турет е насочено към оказване на помощ при контрол над симптомите. Медикаменти се изписват само в краен случай – когато симптомите пречат на нормалните дейности в живота на заболелия.
Често децата се опитват неосъзнато да запълнят липсата от положителни емоции и търсят остри, а понякога и страшни преживявания – играят на не детски компютърни игри, гледат филми на ужасите, обичат екстрените атракции в лунапарковете. Такива деца обожават снаксове, чийзбургери, кола, кафе. Ако хората не изпитват естествени радости, те се опитват да ги получат по изкуствен начин. Ето защо е важно храненето при пациенти със синдром на Турет.
Само не забравяйте,
че все пак най-честата причина, поради която псува детето ви в невръстна възраст вероятно се крие в семейството... Не, не говорим за генна обремененост, а за средата, в която расте малчуганът.
Псува ли мъжът ви, докато гледа мачовете или го изпреварва неправилно участник в пътното движение, или по някаква друга причина? Е, не е задължително това да е нелекуван синдром на Турет.
Ето малко за синдрома на Турет в разказа на един тийнейджър:
„ Аз съм момче на 16 години и от 2 месеца имам странен проблем. За секунда през главата ми минава някаква мисъл, която е засрамваща за мен (примерно се сещам как съм казал нещо тъпо или съм мислил да кажа нещо тъпо, или как в бъдеще ще направя нещо тъпо и засрамващо за мен) и ми идва отвътре да извикам или да направя някакво некоординирано движение или просто да издам някакъв звук (най-често съскане). Ходих при психиатър, който много бързо ми сложи диагнозата "синдром на Турет".
Когато съзнателно си помисля нещо засрамващо, не правя никакви движения или викане, нито ми идва енергия отвътре да направя нещо. Мога да направя сравнение с това да сънуваш кошмар. Докато сънуваш кошмара изпитваш много силни чувства (най-често уплаха) и ти идва от вътре енергия и се събуждаш най-често с трепване, викане или нещо от сорта. Същото е и при мен, само че става в будно състояние. Правя го сравнително често (от може би 10-20 пъти на ден до 50 или нещо такова).
Не мога да определя точно дали мисълта, която минава през главата ми е съзнателно моя или не. Но мога да кажа, че примерно сега, ако се опитам съзнателно да си помисля нещо, колкото и засрамващо да е за мене, никога няма да ми дойде от вътре да извикам."