Писмо до една алкохоличка - втора част

(първата част)

Алкохолът е отрова за тебе, ако си алкохолик.

Но ти не си сама в това неописуемо мъчение – алкохолизма. Има стотици хиляди жени като тебе, едни в по-ранен, други - в по-късен стадий на разруха. От 65 млн. население, употребяващо алкохол в САЩ, повече от 4 млн. имат пиенето като проблем. 

Приема се, че около 650 хил. от тях са жени. (данните са от 1954 г., когато е писано това писмо – бел. ред.)

Да се направи прецизна статистика е трудно, тъй като жените, особено тези, които са домакини, умеят да прикриват състоянието си по-добре от мъжете…Поне за известен период от време. Но жената алкохолик страда по-силно от мъжа. Нейната психика и организъм са по-сложни и по-чувствителни. Тя не е в състояние да понесе с лекота омразата към себе си и твърде осезателно чувства позора, с който едно непросветено общество все още заклеймява алкохолизма. 

Сигурна съм, че няма смисъл да ти напомням това. С цялото си сърце желая това да би било просто една интересна хипотеза за теб, но зная, че не е... 

Предизвикателното поведение, което обгръща мъжете алкохолици, става част от поведението на жените едва тогава, когато убият своето истинско "аз" в болните си тела. Чувала съм много жени да казват: "Аз бях напълно мъртва отвътре. Нищо не можеше да ме трогне и да ми повлияе." 

За повечето жени е трудно да признаят, дори пред себе си, че са алкохолици. И все пак, 

това признание е първата стъпка към трезвеността и разумния живот. 

Ако все още не си направила тази първа крачка, нека ти помогна да я направиш днес. Признаваш ли, че вътрешната паника и разруха на организма ти са симптоми на алкохолизма, то ти си готова за помощ. 

Моята цел в това писмо е да ти кажа, че въпреки пагубната болест, ти можеш отново да се присъединиш към "човешката раса" и да заживееш един доста нормален живот. Всъщност ще откриеш, че той е много по-щастлив от този на обикновените хора. Ти не би се върнала към предишния начин на живот тогава, когато алкохолизмът все още не бе сложил ръка върху теб. Той, сигурна съм, не бе достатъчно добър за теб. Ти се опита да избегнеш безпокойствието и отчаянието си, удавяйки ги в алкохол. Животът, за който ще ти разкажа е част от едно голямо преживяване и ти можеш да намериш своя ПЪТ и да бъдеш такава, каквато Бог би желал да бъдеш, когато те е създавал. 

Пишейки ти, 

имам предвид движението "Анонимни алкохолици". 

Под негово влияние около четвърт милион отчаяни и сломени хора са престанали да пият, променяйки коренно начина си на живот. (Данните са от 1954 г. През 1991 г. установеното членство възлиза на повече от 2 млн. души, от които една трета са жени – бел. ред.)

Ако си достатъчно благоразположена и не така самолюбива, за да се довериш на АА, те не само ще направят днешната ти чаша завинаги последна, но и ще разкрият пред теб един нов път, неописуемо добър и полезен за всеки, който тръгне по него. 

За обикновените хора начинът, по който АА действа е неразбираем и всъщност никой не може да го обясни интелектуално. Но съществуват многобройни насложили се доказателства затова. Ако признаеш, че си безпомощна пред алкохола, ако искрено желаеш помощ, то ти предоставяш живота си в ръцете на сила, по-висша от теб. На едно повърхностно ниво това би било от малко значение. Но на дълбокото емоционално ниво, където възниква това желание (с молба, подкрепена от цялото предхождащо я страдание), се освобождава най-голямата енергия, която едно човешко същество може да почувства. Присъствието на тази осезаема сила е по-силно от алкохола, който до този момент е бил първостепенен копнеж, подтискайки любовта към семейството, самоуважението и самосъхранението. Членовете на АА не разискват охотно това огромно преживяване. Но и не е необходимо да се говори за него. Резултатите са извън всякакво съмнение. Никой не знае за начина на действието й, но тя ДЕЙСТВА. 

Нека поговорим малко за теб. И на първо място за това как ти се превърна в алкохолик. Не просто така от инат или безчестие, разбира се. Медицината и психиатрията са установили, че много хора прекаляват с пиенето по емоционални причини. Познавам две жени, които станаха алкохолици, защото загубиха децата си и много други…..защото ги напуснаха съпрузите им. По-голяма част от алкохолиците са идеалисти, стремящи се към съвършенство. Те желаят да постигнат чудеса в живота си. Когато не успяват да живеят според идеалите си, те не могат да понесат разочарованието в себе си. 

Противно на това, което обикновено другите мислят, алкохолиците притежават великолепно съзнание. Те вземат всичко много навътре и затова не са в състояние да понесат стреса и напрежението от тревогата. Когато едно непреклонно съзнание се сблъска с персистираща неспособност да се понесе агонията от тревогата, тогава се отваря широко вратата за поемане на свръхдоза алкохол. 

Емоционалните конфликти у вас, свръхчувствителните хора, достигат до такава степен, че търсите бягство, граничещо с пълно унищожение. 

У някои алкохолици чувството за малоценност, зародило се в детските им години, изгражда компенсаторен механизъм, който води до егоизъм, ненаситен за похвали и успехи и никога незадоволяващ се с това, което му се предлага. При жените тяхното тлъсто его изисква ласкателства, отдаване и в някои случаи продължителен романс. Разочарована в своите прекомерни стремежи към идеалното, една изплашена жена е склонна да вярва в илюзорните обещания на алкохола – този бездушен измамник. 

Когато такива крайни емоционални напрежения се съчетаят с физическа свръхчувствителност, алкохолната разруха става неизбежна. Хората пият, защото са нещастни и са нещастни, защото пият – порочната спирала се извива докато човек не може да разпознае причината от следствието.

Обратният път от това бездънно страдание трябва да включва лечение – както на емоционалната мания, така и на физическото заболяване. Психиатрията и медицината са работили съвместно върху хиляди случаи и в някои са постигнали успех. Но трайните резултати са отчайващо малко. Алкохоликът е "костеливият орех" на медицинската професия. Често лекарят си дава сметка, че изтощеното, самоубиващото се тяло, което той възстановява, ще се върне отново при него само след няколко месеца в същото, а понякога и в по-тежко състояние.

Алкохолизмът е неизлечима болест. Веднъж заболял от нея, човек не може да се върне никога към пиенето в компания от приятели. Свръхчувствителността към алкохола остава за цял живот, но АА е това, което ти помага да преодолееш страха от зависимостта. Не е необходимо да се криеш от алкохола или да избягваш нормално пиещите. 

Трябва да внимаваш да не изпиеш първата чашка – винаги, докато си жив. 

Членовете на АА казват на шега: "Ако не посегнеш към първата чашка, няма да посегнеш и към никоя друга". Това може да се прилага към всеки ден поотделно.

Всички в движението стоят близо до Бог и чрез тази близост многобройните проблеми, които някога са раздирали всяка частица от живота им, най-сетне са започнали да се разрешават, като възстановяването продължава почти без усилия.

Ако си прочела писмото ми дотук, моя непозната приятелко, трябва да си разбрала, че не те укорявам за нищо. А и любовта, която изпитвам към теб, е хилядократно по-голяма… Всичко, което е необходимо да сториш, е да протегнеш ръка и докоснеш тази любов, защото тя чака, за да заработи за теб.

В този момент помощта е не по-далеч от телефонната слушалка. Номерът е в телефонния указател – погледни на А – Анонимни Алкохолици. Помоли да изпратят някоя жена. Не е необходимо да казваш на никого за тази своя постъпка. Когато жената пристигне, не е необходимо да и разказваш много. Тя знае всичко за теб – повече отколкото ти самата знаеш за себе си. Защото тя е минала през всяка стъпка от пътя, който ти си извървяла и дори малко повече. И сега води един трезвен и полезен живот, който никога не си е представяла възможен.

Ако намериш това, което търсиш, може би ще ми пишеш и разкажеш. Или по-добре намери друга жена, която се нуждае от същото и й го разкажи.

И нека Бог те благослови в този миг!

Из "Писмо до една алкохоличка" 

Маргарет Лий Ранбек, март, 1954 г.