Самосъжалението може да докара не само депресия, но да понижи тонуса на имунната система и да доведе до чести простудни инфекции. Самосъжалението носи и зависимост.
На всеки от нас има за какво да му е мъчно за себе си. Не забравяйте, трябва да се уважавате, да се оценявате като личност и по възможност да се пазите от силни емоционални сътресения.
Самосъжалението е непотребно чувство. То ни завлича като блато. Стига само да му дадем възможност да се появи и ние се отчайваме, избива ни на рев и ето – вече няма по-нещастен човек на планетата от нас. Ето и мнението на професора по психиатрия Михаил Виноградов:
Самосъжалението е прилепчиво и силно негативно чувство. Човек бързо развива зависимост към него – както и към всички лоши навици. Когато зациклим върху себе си, винаги ставаме безсърдечни по отношение на другите. От психологическа гледна точка самосъжалението заглажда острието на стреса, но не се бори с него, а го задълбочава. Напрежението се трупа и в крайна сметка възниква «лош стрес» (дистрес). Борбата срещу него вече е безмилостно жестока и не може да мине без помощта на специалист.
В такъв момент трябва да съберете цялата си сила на духа, да си спомните за малките си победи – все едно колко са незначителни и в коя област са. Ако сте настинали, в никакъв случай не оставайте на работното си място, вземете болничен или отпуска.
Имунитетът пада със 70% при депресия. При нелекувана невроза настъпва авитаминоза, тъй като в организма падат нивата на витамин С, витамините от група В, фолиевата киселина. Честите настинки са сигнали, че вие сте на предела на нервните си сили. Особено важно е това за тези перфекционисти, които заради дълбоко прикрита ниска самооценка се опитват да свършат все повече и разнородна по вид работа, без да си дават нито за миг почивка.
Понякога организмът сам си иска „леглови режим", просто за да си почине, след като ние не се сещаме да му дадем отдих. Или казано с прости думи - настинката ви поваля за няколко дни, защото организмът така се защитава от нервен срив, който се задава от пренапрягане. Паниката е най-добрата приятелка на инфекцията.
Есента е най-тежкото време за тревожните и мнителни хора. Тяхна отличителна черта е да правят от мухата слон. Настинка, грип, ангина – най-баналните сезонни заболявания предизвикват у тези хора паника. Простичките симптоми се раздухват до почти нетърпими болки. Кихането означава „много тежък грип", кашлицата – „може би туберкулоза или рак на белите дробове". Ако температурата е под 38 градуса – „ужас, това сигурно е от онази пневмония"...Това си мислят нерешителните, изпитващите постоянна безпричинна тревога за всички и всичко, включително и за здравето си.
Силата на самовнушението е изумителна и вечно охкащите наистина карат обикновената настинка много по-тежко и се възстановяват от нея много по-дълго.
Самосъжалението формира астеничен тип реакции на всякакви външни въздействия. При астенична реакция на стрес се увеличава производството на невротрансмитера ацетилхолин (в надбъбречните жлези). Някои го наричат „хормонът на слабостта". Свръхпроизводството му оказва лошо влияние на съдовата системата. Кръвното пада. Вегетативната нервна система става лабилна и се появяват класическите „панически пристъпи":
- слабост в ръцете и краката;
- студена пот;
- сърцебиене;
- ниска работоспособност;
- безпричинни страхове.
Самосъжалението може сериозно да разклати психиката ни и да увреди общото ни здравословно състояние. Това разрушително чувство може да провокира:
- гастрит и язва;
- астено-апатични депресии;
- хипотония;
- вегетативно-съдова дистония;
- понижен имунитет и слаба съпротивляемост на инфекциите.