Аз-Аз-Аз – ето откъде идват всичките ни проблеми

Абсолютно, напълно, от главата до петите съм уверен, че в този живот съществува само един проблем. Един проблем, който съдържа в себе си всички останали проблеми и чието решаване ще включи решаването на всичко останало. Прилича на опростяване, нали?

Един проблем, едно решение. Но аз съм убеден, че единствената преграда между мен и вас, и между мен и моя Бог е човешкото его. Това е единствената преграда. Смятам, че най-доброто определение на егото, което съм чувал е следното: „чувство на осъзнато отделяне от". От какво? От всичко. От Бог. (Харесва ми да използвам три думи, които според мен са синоними: Живот, Добро, Бог.) Осъзнато отделяне от Бог, един от друг и в крайна сметка от самите себе си. Егото е онова, което ми нашепва: „Ето го твоето малко аз, голямо аз, умно аз, глупаво аз, богато аз и бедно аз срещу целия свят. Трябва да съм по-умен, по-продуктивен, по-изобретателен от другите, за да мога някак да влача жалкото си съществуване в тази враждебна вселена." Така ме учеха от ранно детство. Крилатите клишета от типа, „който е станал пръв получава всичко", „дяволът ще отнесе последния", „бъди най-бърз, най-силен и най-умен – само така ще успееш" ковяха убеждението ми, че ето, аз съм сам срещу всички.

Длъжен съм да бъда по-бърз, по-силен и по-умен, съзнателно да отделя себе си от всички. И от Бог. Мисля, че това е най-голямата преграда, единствената между мен и вас, и между мен и Бог. Човешкото его. Това е семето, от което поникват нашите зависимости. Ето какво ги причинява. И още, аз съм абсолютно уверен, че 

няма никакъв начин нашето его да бъде задоволено.

Обичам да седя в едно голямо кресло (много от вас са го виждали, даже някои са присядали на него, но аз не позволявам на никого да остане седнал в него за дълго!) и да гледам отвисоко малкото градче Лагуна Бийч, разположено по линията на красивия бряг и пролива (точно пред моето кресло е Авалон) към остров Каталина. Обичам да се наслаждавам на гледката на пролива, който е широк около 35 мили. А и колко е дълбок! И си мисля: „Ако целият този пролив не беше от вода, а от уиски…" Много пиене! Дали щеше да ми стигне, да удовлетвори желанието ми за пиене? И трябва да призная, че нямаше. Даже целият този дяволски пролив нямаше да е достатъчен да утоли жаждата на моята зависимост. Защото, когато започвах да пия, не след дълго се просвах по гръб в леглото си, не спирах да пия ден и нощ, заспивах, а когато отворех очи – пиех. И нямаше начин да бъде удовлетворена тази ми обсесия. Невъзможно.

Да предположим, че вместо към алкохола изпитвах подобно фатално привличане към парите, например. Какво щеше да е тогава? Същото. Дълги години имах клиент, който живееше във Финикс, щата Аризона. Той беше сириец, казваше се Еди и тръгнал от нулата, беше направил 35 милиона долара. Той беше най-нещастния човек, когото съм познавал.

Виждате ли, за съжаление в един от неговите бизнеси – той се занимаваше с нефт, имал партньор, който бил направил 150 милиона. Еди членуваше и имаше апартамент в един престижен клуб - Jonathan Club, място само за избрани, на което можеш да станеш член само с покана. Това бе едно от най-луксозните места, които можете да си представите. Колекция редки оръжия, слонски бивни, кожи от екзотични животни, всичко за което можеш да се сетиш. И когато веднъж седях там с него, Еди сякаш излезе от кожата си. Нещастен той, имал само 35 милиона, а Стил цели 150. Бедничкия! Понякога Еди ми казваше: „Чарли (в бизнеса ме наричаха Чарли) не мога ли да стана като теб?", а аз му отговарях: „Не, не можеш." Той питаше: „Защо?", а аз му казвах: 

„Еди, защо ти е Бог, щом имаш 35 милиона.

Стига си се правил на глупак! Можеш да си купиш всичко, което поискаш, даже и жени, което и правиш. На кого е нужен Бог, ако има такива мацки? Иди и спечели 150 милиона, ти можеш, ако не си умрял (защото всичко, до което Еди се докоснеше, се превръщаше в злато).

И когато ги спечелиш, ще разбереш, че те не са ти свършили онази работа, която е трябвало да се извърши вътре в теб. Пак ще дойдеш при мен и ще кажеш: „Чарли, не мога ли да бъда като теб?" Ще ти кажа, че такъв като мен можеш да станеш, само ако разбираш за какво говоря. Но той ме молеше: „Обясни ми за какво говориш." И ние с него карахме из щата Аризона и си говорехме така, както с вас сега. Но бедният Еди не успя да заработи 150-те си милиона, макар и да имаше много в торбичката, когато тя се скъса. Инсулт. Той беше с десет години по-млад от мен, а вече от пет или шест години, не е между живите. Невъзможно е да задоволиш алчността.

Да предположим, че имам жажда за власт. Какво да ви кажа за това? Никакъв шанс.

Погледнете Уотъргейт: хубава борба за власт.

Жаждата за власт е неутолима.

Ако си президент на Америка, какво хубаво има в това, щом като всеки диктатор има повече власт, отколкото нашия президент? А пък Чингиз хан имал повече власт отколкото всички тях взети заедно. И така до безкрай.

А какво да кажем за жените? 

Смятах да кажа „за секса", но може да бъде неправилно интерпретирано (вече имам покани да поговоря с тези, които имат подобни отклонения, но едва ли ще мога да го направя, имам работа). И така, какво да кажем „за жените"? Да допуснем, че съм се побъркал на тема жени. И че съм най-известния в света дон Жуан, и вече съм имал всички жени на света, които съм поискал, с изключение на една. Не ви ли се струва, че на моята възраст това би била цяла армия? Дали щеше да ме удовлетвори? Като че ли, да. Само дето не мога да намеря покой заради онази, едната.

Трябва да се освободим от своите зависимости. А за да го направим, трябва да се освободим от егото си, защото зависимостите идват оттам. Аз искам, Аз не искам, Аз обичам, Аз не обичам, АЗ-АЗ-АЗ. Ето откъде е всичко.

Откъс от книгата на Чък Ч. "Новите очила"