За да намерите решение на проблемна ситуация или емоция, трябва да я изведете на съзнателно ниво – да я запишете или изкажете. Това е единственият начин.
Да допуснем, че забравите да запишете проблема си. Ако той се задълбочи, ще ви е яд, че не сте опитали това просто упражнение – можели сте да предотвратите неприятностите. Ако не престанете да въртите из главата си негативните мисли, това ще влоши емоционалното ви състояние, а от там до депресията е една крачка. А вие не можете да престанете да ги въртите...
Неприятните мисли активират лимбичната система — съвкупност от мозъчни модули, в които се раждат емоциите, потребностите и подбудите. Тя е древна е несъзнавана — няма изход за мислите.
Лимбичната система много бързо взема емоционални решения. Емоцията се формира за половин секунда, но за да бъде осъзната тя, е необходимо повече време. Ето защо възприемаме емоциите като някакви интуитивни решения, които като че ли идват отвън.
Мисълта „натиска" центъра на страха в бадемовидното тяло, напрежението от бадемовидното тяло реактивира лимбичната система, която отново "натиска" центъра на страха и кръгът се затваря... Човекът потъва все по дълбоко в негативните мисли и не може да погледне на ситуацията рационално.
За да се излезе от този порочен кръг е нужна помощта на префронталната кора — по-млада и съзнателна структура на мозъка, която свързва сигналите от различните сектори на мозъка, пуска поведенческите програми и прави от нас човек с дългосрочни планове и силна воля.
Записването или програмирането на мислите стимулира префронталната кора, понижава интензитета на емоциите и ни помага да погледнем на проблема отстрани. Затова е важно да се усвои навика – не се чувстваш добре - пиши.
Не всичко е толкова просто обаче. Понякога самата мисъл да седнете да пишете е болезнена и предизвиква съпротива, дори страдание.
1. Формирайте си навик да рефлектирате писмено
Всяко записване на преживяване в бележник предизвиква болка, защото да се пише за проблеми е неприятно. Като че ли зад рамото ви наднича редактор, който се присмива над неумелите ви тезиси и глупостта на самия проблем. Това е като да препрочитате юношеския си дневник с пубертетните проблеми: и ви е срам, и ви е смешно. Можем да наречем този феномен „блокировката на вътрешния редактор“.
Аз се справих с този проблем преди няколко години, когато всяка сутрин се задължих да пиша по 750 думи, за да опресня редакторските си навици с цел да не ме уволнят от дизайнерското ателие, в което работех.
Това наричам практика на сутрешните страници. Включвам текстовия редактор, който брои думите, засичам таймера на 25 минути и пиша всичко, което ми дойде на ум. Задачата е да се пише без прекъсване, без да се разсейвате от воплите на вътрешния редактор, който оценява всяка ваша мисъл. Каквото чувствате – това и пишете.
В един момент ви става навик да пишете това, което чувствате и мислите. Научих се по-ясно и отчетливо да формулирам мислите си. Престанах да се страхувам от белия лист. Така се създава навика – тежко ти е - пиши.
Искате да опитате? Идете на този адрес. Сайтът е направен специално за сутрешните страници. Можете да пишете в него, думите ви биват преброени и ще ви се напомни, ако сте пропуснали някой ден. Изисква регистрация.
2. Намерете бърз и прост инструмент за записване
Липсата на удобен инструмент за писане може да стопира желанието ви да записвате. В хартиен бележник записването отнема време, повечето от приложенията за айфон са бавни – докато ги заредите и мисълта е изчезнала. Аз си намерих приложение, което за мен беше перфектното — Workflow. Бързо се зарежда и винаги е готово за работа. Дойде ви мисъл – кликвате върху плюсчето и пишете. Цялото приложение всъщност е един списък. Натискате плюс и записвате нова мисъл. Вие си намерете вашето приложение за записване. Много смартфони разполагат с вградени бележници.
Сега всеки мой проблем отива в буферната памет на айфона ми, отлежава там, аз свиквам с него и в специално отреденото за целта време, аз го анализирам и решението идва само.