Здраве18 юли 2017

Когато пътят към свободата минава през ада

Нов документален филм за зависимостта от алкохола

Как се определя дали един човек е зависим или просто по някаква причина, или по навик употребява различни вещества? Това е човек, за когото употребата на вещества, променящи съзнанието, се е превърнала в решение на всички негови житейски проблеми. Това е човек, който употребява вещества, за да не чувства, да не преживява, за да се загради от тази реалност, която сам си е създал. За това разказва Павел Одиноков, ръководител на Международна психотерапевтична асоциация "Свобода" в новия документален филм „Пътят към свободата". От вчера този филм (с български субтитри) е на разположение на всички, засегнати пряко или косвено от болестта алкохолизъм.

Зависимият от алкохола човек "заразява" цялото си обкръжение с болното си мислене, необходимостта да отрича, манията за контрол, навика да рационализира и да прехвърля вината върху другите. Там, където има алкохолик, боледува цялата система, обхващаща най-близките хора, роднините, съседите, колегите, началниците, познатите, а дори и непознатите, които са около него. Заболяването на околните се състои в изпадане в робство на чуждия порок – зависимост от чуждата зависимост – съзависимост. Тя се характеризира преди всичко със свръхопека над алкохолика, която засилва неговия порок.

Във филма „Пътят към свободата" Наталия Одинокова, психолог в Международна психотерапевтична асоциация "СВОБОДА" споделя със зрителя: „Характерно за болестта алкохолизъм е, че болният постоянно иска да се откаже от лечение. Симптомите на тази болест са силното отрицание и съпротива. Мозъкът отказва да помни онези ужасни неща, които човек прави, докато е в сериозна употреба. Мозъкът изгражда линията на паметта така, че се помнят само хубавите, веселите, еуфорични моменти."

До втората половина на ХХ век зависимостта се е смятала за вторично заболяване. Лекарите обикновено слагали на пациента диагноза шизофрения, или шизофрения с усложнение - алкохолна болест или наркомания. Зависимостта като болест е смятана за вторично, съпътстващо заболяване на фона на развитието на шизоидно разстройство, пояснява Павел Одиноков.

През втората половина на века зависимостта бива класифицирана като отделна болест. Поставят я в един ред с рака и диабета и я обявяват за самостоятелно заболяване. Това не е просто лош навик или липса на силна воля. Става дума за хора, които страдат от два процеса, които протичат едновременно:

първият процес - човек губи контрол върху употребата; вторият - на човек му е невъзможно да живее трезв живот.

Според вече покойния Георги Разказов, участник във филма и ръководител на терапевтичната програма на МПА "СВОБОДА", при зависимостта може да се говори за самоунищожаването като стил на живот. Тази болест се проявява във всички житейски сфери: физическа, психическа, социална и духовна. С течение на времето при алкохолика и наркомана възникват или необратими психически промени, или те просто загиват от предозиране.

Човек трябва да почувства, че е болен. Едва след това започва да полага усилия, и да си връща желанието за живот. При тази болест - човек губи смисъла на живота. Изпитва огромно чувство на вина, огромен срам, безизходност, безнадежност и той не знае какво да прави. И падението на човека става съвсем незабележимо, споделят психолозите.

Защо зависимият се пристрастява към бягство от реалността?

Колко души участват в убийството на един алкохолик?

Как липсата на информация какво е зависимост съсипва семейства?

Как да помогнем да зависимия да осъзнае заболяването си и да поиска лечение? Отговори на тези и още много въпроси, свързани с пандемията на века – алкохолизма, дава новият документален филм.