Здраве7 август 2017

Подкрепа вместо преследване на зависимите

За 15 г. Португалия постигна впечатляващ напредък, след като драстично промени политиката си към наркотиците

Алекс Зидарова

Когато португалците достигат Южна Америка през 1500 г. и колонизират земите, познати ни днес като Бразилия, крал Мануел I със сигурност се радва на късмета си да овладее земи с географско положение, толкова удобно за презокеански експедиции. Едва ли тогава подозира, че след пет века именно този фактор ще изиграе лоша шега на Португалия.

Годината е 2000-ата, търговията между Европа и Африка процъфтява. Редом с нея обаче се развива и черният пазар. Тъй като Испания и Португалия са сухопътната граница между двата континента, те бързо се превръщат в основен търговски път за легални и нелегални стоки.

В края на 90-те достъпността до наркотиците предизвиква бум сред португалското население. През 2000 г. един процент от португалците са зависими от хероин, докато средният процент за Европа е 0,4. „Полицията ежедневно откриваше трупове по улиците", спомня си д-р Гулао, изпълнителен директор на програмата SICAD. Броят на болните от СПИН драстично се увеличава въпреки разработената програма за раздаване на стерилни спринцовки.

За да се справи с този проблем, португалското правителство предприема една необичайна, но, както впоследствие се оказва, доста ефикасна стъпка. Вместо да се засилят мерките за борба срещу наркотиците, те... се ограничават. През 2001 г. в Португалия притежанието на наркотици е официално декриминализирано. С други думи: то вече е единствено административно нарушение и като такова не се наказва със затвор, а с глоби и общественополезен труд. Този ход, колкото и да дръзко да звучи, е в унисон с установените от ООН добри практики срещу наркотиците.

Системата е организирана така, че да помага на зависимите, а не да ги отлъчва от обществото.

В днешно време португалското правителство не арестува тези, които притежават по-малко от считащото за 10-дневен запас от наркотично вещество – един грам хероин, екстази или амфетамини, 2 грама кокаин или 25 грама марихуана. Вместо това нарушителите получават предупреждение и им се казва да се явят пред така наречените „панели по разубеждаване", включващи правни, социални експерти и психолози. Така при повечето случаи просто се стига до преустановяване на употребата. На хората, които многократно се появяват пред панелите, може да бъде предписано лечение, вариращо от мотивационни консултации до терапия по заместване на опиата.

Ако този панел открие, че някой е зависим, му се осигурява лечение, покрито от държавата. Макар повечето хора да са съгласни с предписаното от панела лечение, някои отказват. Има случаи, в които зависимите се явяват единствено, за да вземат заместителя на наркотици, но не и на терапиите с психотерапевт. Макар че по този начин не се лекуват от зависимостта, поне биват рутинно преглеждани и информирани за здравето си от медицинските лица, които ги снабдяват със заместителя. така могат да бъдат избегнати немалко смъртни случаи.

Друг важен аспект от системата е създаването на програми за намаляване на вредите при употреба на наркотични вещества. Това се постига чрез раздаване на чисти спринцовки, чрез осигуряване на безплатни тестове за инфекциозни заболявания като СПИН и хепатит C и безплатни консултации за дозировка и странични ефекти. Благодарение на тази система хората, диагностицирани с ХИВ, са намалели драстично от 1482 през 2001 г. до 40 през 2014 г.

Като всяка друга програма, и тази среща своите скептици. Макар в началото тя да е предизвикала лек ръст в употребата на наркотични вещества, броят на редовно употребяващи вече е спаднал. Докато през 2001 г. хората, употребявали през последната година, са били над 3% от населението, през 2007 г. те се покачват с 0,2%, за да слязат през 2012 до 2,3%. От друга страна обаче разхлабените мерки срещу наркотичните вещества са причина за четирипроцентно увеличаване на хората, опитали наркотици поне веднъж в живота си.

Въпреки това програмата като цяло се е доказала като доста успешна: десетилетие и половина след създаването на закона броят свръхдози значително е намалял според проучване от Transfer Drug Policy Foundation, английска асоциация, застъпваща се за декриминализацията на наркотици. Освен това употребата на наркотици сред 15 до 19-годишните, групата, най-често адресирана от кампании против наркотиците, отбелязва сериозен спад според същото проучване.

Според експерти макар злоупотребата с наркотици да не е елиминирана в страната, декриминализацията не е довела до увеличаване на пристрастените, а обратното.

Източници:

"Успехът на Портуалия след декриминализирането на наркотици в седем таблици." Transform: Getting Drugs Under Control, юли 2014

Джулиан Ертен, "Португалия: 15 години от декриминализацията на наркотиците." Al Jazeera, ноември 2016

Самюел Окфорд, "Примерът на Португалия: Какво стана след като декриминализира всички наркотици от трева до хероин." VICE News, април 2016

Серена Дезире, "16 години по-късно: Какво се случи след като Португалия декриминализира наркотиците през 2001?" Leafly, юни 2017