Здраве1 август 2011

Раковите клетки може би са паразити

Туморите са нов вид организми, твърдят учени

За болните от рак туморите са като паразити, които превземат тялото, но това е повече от метафора според Питър Дюсбърг, професор по молекулярна и клетъчна биология от Калифорнийския университет.

Той е баща на теорията, че раковите тумори действително са паразитиращи организми. Всеки новообразуван тумор е нов вид паразит, който носи характеристиките на всички паразитиращи организми – разчитат на гостоприемника за храна, но от друга страна функционират самостоятелно, често до смъртта на своя "домакин".

В скорошна публикация проф. Дюсбърг и екипът му твърдят, че карциногенезисът (зараждането на рака) не е нищо по-различно от зараждането на нов вид организъм.

Тази необичайна гледна точка ни дава възможност да променим начина, по който третираме развитието и метастазите на рака. В допълнение, тъй като разрушените хромозоми на зараждащ се рак са видими под микроскоп, това би дало възможност за много по-ранно диагностициране.

Идеята за развитието на рака като зараждане на нов вид организъм не е нова за науката, като много биолози работят върху варианти на тази теория от края на XX век. Основният аргумент в полза на това е фактът, че раковите клетки функционират автономно от гостоприемника. Но за разлика от другите видове, ракът няма стабилен геном.

Доктор Марк Винсънт от Лондонската регионална програма за борба с рака обяснява, че на учените са познати три вида преносими ракови заболявания. Единият от тях атакува и убива тасманийските дяволи, като се предава от животно на друго чрез цяла ракова клетка. Подобен паразитен рак, кучешки преносим венерически тумор, се предава чрез една ракова клетка, чийто геном датира от времената, когато кучето е било опитомено за първи път. Третият вид преносим рак е открит при хамстерите.

„Ракът се е превърнал в успешен паразит", заявява доктор Винсънт. Според него карциногенезисът се дължи на нарушения на хромозомите, които водят до дублиране, унищожаване и разриви на хромозоми, следователно промяна на баланса на десетки хиляди гени.

Резултатът е клетка с напълно нови характеристики или, на практика, нов фенотип.

Независимо един от друг Дюсбърг и Винсънт критикуват теорията за мутациите като несъстоятелна. Според тях тази теория служи единствено за да поддържа индустрия за милиарди долари за производството на лекарства за блокиране на тези мутации, което в масовия случай дава на пациента още шест до девет месеца, но накрая ракът надделява.

Хромозомните нарушения от своя страна, наречени анеуплоидия, доказано предизвикват заболявания. Синдромът на Даун, например, се дължи на трето копие на 21-та хромозома. Според Дюсбърг всички ракови клетки са анеуплоиди, въпреки че поддръжниците на мутационната теория твърдят, че това е последствие от рака, а не неговата причина.

Дюсбърг категоризира рака като нов организъм заради сравнително устойчивата хромозомна структура, която развива, различна от тази на човешкия им гостоприемник. Съвкупността от особеностите на хромозомния набор за клетките от даден вид организми се нарича кариотип.

Докато всички познати ни организми имат стабилен кариотип (всички клетки съдържат точно две или четири копия на всяка хромозома), раковите клетки проявяват по-гъвкави и непредвидими кариотипи, които включват както незасегнати хромозоми от гостоприемника, така и частични, смесени и осакатени хромозоми.

„Ако човек промени кариотипа си, той или ще умре, или няма да има възможност да се възпроизвежда или, в изключително редки случаи, ще се превърне в друг вид", казва Дюсбърг. Но раковите клетки просто се делят и множат – те не са засегнати от възпроизводството на сложните организми, чувствително към хромозомния баланс.

Всъщност, докато гените, отговорни за митозата остават незасегнати, една ракова клетка може да оцелее с разрушените си и разбалансирани хромозоми. Кариотипът на раковата клетка се променя докато тя се дели, но само до определена граница, твърди професор Дюсбърг. Все пак той остава относително стабилен.

Изследвайки множество ракови образувания, учените от Калифорнийския университет установяват, че кариотипът във всички клетки на образуванието е удивително подобен и едновременно с това напълно различен от кариотипите на други тумори и дори от кариотипа на същия вид рак у друг пациент.

Пример може да се даде и с най-известната самостоятелна клетъчна линия, наречена „ХеЛа клетки". Кръстени на своя донор Хенриета Лакс, тези клетки, добити от туморното образувание на Лакс през 1951 година, продължават да се делят и живеят в лабораторни условия повече от 60 години.

„Веднъж прекрачила бариерата на автономното оцеляване, клетката се превръща в нов организъм", заявява Дюсберг, „Клетките ХеЛа са еволюирали в лабораторни условия и сега са дори по-стабилни, отколкото при зараждането си".

Професорът от Калифорнийския университет и екипът му се надяват тяхната теория да отвори нови пътища в диагностицирането и лечението на рака. Доктор Винсънт, например, допуска, че раковите образования функционират на ръба на оцеляването като успяват да поддържат генномната гъвкавост и да се делят до безкрайност. „Ако ги накараме да се развиват по-бързо", казва ученият, „може да успем да ги тласнем отвъд ръба".

Източник: berkeley