Здраве15 септември 2011

Какво определя хубавата музика?

Според мозъците ни тя трябва да е със сложна композиция, но лесна за дешифриране

Радост за ухото, наслада за душата, така хората описват усещането от слушане на хубава музика. Но какво се случва всъщност в мозъка ни през това време? Класическата музика се смята за универсално носеща повече наслада на слушателя от лесно запомнящите се поп хитове-еднодневки, но защо е така?

Според скорошно изследване на австралийския биолог Николас Хъдсън и неговия екип повече удоволствие носят мелодиите, които имат по-сложни композиции, но могат лесно да бъдат дешифрирани от мозъка, опростени и складирани. Подобна структура притежават повечето класически композиции. Става дума за „информационна компресия", подобна на технологията на софтуерните програми за архивиране на музика, която намалява размера на аудиофайл чрез определен алгоритъм.

Хъдсън измерва възможността за компресия на песни от всевъзможни стилове, като класическа музика, джаз, поп, фолк, електронна музика, рок, пънк, техно и танго и ги сравнява със степента, в която тези композиции са харесвани от участниците в експеримента. Оказва се, че колкото по-голям процент от звуковата информация може да се свие, толкова по-харесвана е тази песен от слушателите.

Теорията на учените е, че високата степен на „свиваемост" прави една песен хубава, защото по-сложната мелодия коства на мозъка повече работа докато разбие кода й, за разлика от простите композиции, които предлагат на ухото готови и ясни структури.

Но защо човешкият мозък извлича повече удоволствие от песен, която го кара да работи повече? Е, тук отговорът се крие в една особеност на съзнанието ни – този закон на природата, според който количеството удовлетворение, което човек изпитва, е пропорционално на хвърлените в постигането му усилия. „Лесното събужда само преходни, повърхностни наслади. Най-простите мелодии бързо стават по-скоро дразнещи, отколкото стимулиращи. Това правило важи за много неща – забавлението от решаване на пъзели и задачи, от практикуването на спорт, насладата от стимулиращата кариера", обяснява Хъдсън.

Не само твърде лесните за компресиране, но и прекалено трудните звуци се оказват дразнещи и предизвикващи неприятни емоции. Произволният шум отнема възможността да се изпита удоволствието, извличано от разбирането на структурата.

Така че това, което прави мелодии като третата симфония на Бетовен вечни и универсално харесвани, вероятно е структурата им. Тази теория е приложима към всеки музикален жанр, но класическата музика показва най-високи нива на компресия според анализа на Хъдсън.

Източник: lifeslittlemysteries